Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Лятото започва да се изнизва като мъниста от скъсана гривна, направена с много спомени и преживявания. Летните месеци за мен общо взето бяха хаос, но пък се намирах гордо в окото му и въпреки всичко случило се - през романтични неуспехи, фалиране до червено на финансовата ми стабилност, хакване на 100 % на банковите ми карти и акаунт, неосъществени имотни и професионални премествания, си създадох красива огърлица от перли на радост.  Тя се състои от домашни любимци :) , които са моето семейство, подобряване на взаимоотношенията с дъщеря ми, две публикувани книги със стихове /до седмица стихосбирката ми "Многоточия" и международното поетично издание " Woman Poetry Anthology " се отпечатват и ще са факт/, голям брой посещения по разнообразни плажове, концерти на живо и откриването на вътрешния ми мир чрез Рейки и Медитация. И все пак все още съм в окото на Хаоса. Ходя на огледи за имоти, организирам бизнес срещи, кандидатствам за нова работа и пътувам нон-стоп. Май съ...

Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински. Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от   пътя. Във всичко. Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.   Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици. Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето. Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има ...