Публикации

Показват се публикации с етикета хаос

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

В Окото на Хаоса

Изображение
Лятото започва да се изнизва като мъниста от скъсана гривна, направена с много спомени и преживявания. Летните месеци за мен общо взето бяха хаос, но пък се намирах гордо в окото му и въпреки всичко случило се - през романтични неуспехи, фалиране до червено на финансовата ми стабилност, хакване на 100 % на банковите ми карти и акаунт, неосъществени имотни и професионални премествания, си създадох красива огърлица от перли на радост.  Тя се състои от домашни любимци :) , които са моето семейство, подобряване на взаимоотношенията с дъщеря ми, две публикувани книги със стихове /до седмица стихосбирката ми "Многоточия" и международното поетично издание " Woman Poetry Anthology " се отпечатват и ще са факт/, голям брой посещения по разнообразни плажове, концерти на живо и откриването на вътрешния ми мир чрез Рейки и Медитация. И все пак все още съм в окото на Хаоса. Ходя на огледи за имоти, организирам бизнес срещи, кандидатствам за нова работа и пътувам нон-стоп. Май съ...

За сенките и хората

Изображение
Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински. Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от   пътя. Във всичко. Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.   Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици. Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето. Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има ...