Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Когато се откажеш от едно желание Понякога трябва да се откажеш от една мечта, за да продължиш да живееш спокойно. Има желания, които носим години наред в сърцето си. А после идва моментът, в който разбираш, че тази мечта вече не е част от пътя ти. Има желания, които просто не се сбъдват. Дълго отказвах да приема това. Вярвах, че ако искаш нещо достатъчно силно, ако работиш за него и вярваш истински – то рано или късно ще се случи. Но животът понякога има други планове. Аз например исках да се омъжа за един определен човек. В ума си виждах сватбата ни, къщата с двор и розовата градина. Представях си как освен моята дъщеря ще имам още деца – дори си мечтаех за момчета близнаци. Тази мечта не се сбъдна. И истината е проста – някои мечти се случват само когато в тях участват двама души. А когато другият не е там, няма как да ги построиш сама. Понякога още се връщам към тази мечта и усещам как ме жегва в сърцето. Но днес вече знам, че не искам точно същото, което исках преди четири годин...

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно приз...

Когато се случват предизвикателни неща, хората търсят алтернативни методи да мине по-бързо периода на объркване и болка. Най-силната молитва е благодарността. Но тази, която се казва с искрено сърце. Защото всеки може да благодари за абсолютно всичко - от дома, през работата и притежаваните вещи, но не всеки да го казва искрено. Например ако човек има дете, живи родители и здраве като мен, благодари за това.  Благодарността най-силно се усеща, когато човек е тъжен, защого тогава е искрен със себе си, а от това по-важно нещо няма. Тогава човек се вкопчва във всяко нещо, което ще го измъкне от ситуацията, за да продължи напред по един или друг начин. Негативната енергия не привлича нищо добро. Затова е добре възможно най-скоро да се излезе на чисто, с нови сили и старт за нещо ново и различно, или дори за рутинни въпроси. Хубаво е в мрачни времена, да се ходи сред природата или на църква. Лично аз не съм  била винаги почитател на църквата, но в последните години започнах да посе...