Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Когато пия кафе извън офиса и дома, обикновено избирам заведение, където заедно с напитката носят и късмети с нея. Много обичам да чета цитати и пожелания, защото ме карат да се замисля. Вчера ходих в парка до вкъщи, защото имах нужда от чист въздух и концентрация. Поръчах си кафе, което изпих бавно и с удоволствие , докато си четох късмета с него. "Стреми се към звездите. Ако не ги достигнеш, поне ще се научиш да летиш." И аз така. Искам да летя в небето на живота си, както много съм писала в постовете си. Така се живее, а не като мишок, гъсок или други животни по земята, които много харесвам, но не отговарят на моето разбиране за живота. За мен смисълът в думите, написани на този лист хартия е много голям и верен. Доскоро бях в пълна апатия, но след това излизане навън в парка, сякаш ми просветнаха много неща. Замислих се за звездите, които често гледам на една моя книга подарък за галактиките и космоса.  Някак си оприличавам себе си като човек, който иска да стигне звез...

Доста пъти съм казвала, че обичам червеният цвят - за рокли, червило и аксесоари. Това е цвят на страст - към себе си, живота, хората и женствеността. Понякога този цвят се възприема като агресия, но тази емоция е най-силният катализатор да се подобри дадена ситуация или да се насочи цялата гневна енергия към нещо, което да доведе до по-добра версия на себе си.  Моята история с червеното и чувството ми за свобода чрез него започна преди 3 години и 2 месеца, когато взех решението да поема по пътя на мечтите си като самостоятелен и зрял човек. Дълго време живях в ситуации и места с хора, които някак не ми приемаха червеното и начина на мислене и действие. Това много отрязваше крилата ми. А птица без крила може ли да лети? Не. Да си финансово, емоционално и интелектуално свободна личност в днешно време изисква кураж и борбен дух. Да носиш червено, също. Колкото и да се опитва човек да оправдае чуждото поведение и негативни ситуации, това значи, че не цени себе си  или още по-лошо...

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата.  За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.   Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем.   По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно.  Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжки...

Днес се сетих за песента, на която обичам много да танцувам "Something to Believe"  като инструктор по Зумба, но изцяло онлайн. Имах доскоро група от САЩ, но към момента танцувам самостоятелно, понякога записвам видеа, но рядко качвам на YouTube канала си понеже преди като го правех, получавах или хейт, който да кажем е градивна критика в някаква степен, или пък сексуални предложения, което ми е много далеч от целта на видеата.  Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски , който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога. Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба ос...