Щастието и лудостта на наивника
Така или иначе, смятам да запиша скоро видеото по гореспоменатата песен и да си го кача онлайн, все пак ми е любима песен. Тогава най-накрая ще завърша статията си на блога ми на английски, който се чете и дори там читателите ми са много лоялни и загрижени за мен, откакто ми съществува блога.
Не харесвам залите с всичките им разходи и предпочитам да си танцувам на терасата пред телефона или компютъра и като цяло не харесвам твърде оживените места. Имам приложение "ZinPlay" само за инструктори, а и като жена, обожавам облеклата тип Зумба освен любимите ми рокли.
Та, защо се сетих за "Something to Believe"?
В последните месеци минах голяма трансформация - депресивни състояния, разбито емоционално, физическо, психическо и ментално здраве. Беше поучителен период и изписах хиляди страници като гневни писма, прошки и благодарности, понеже съм член на ВИП общността на Стояна Нацева и там, благодарение на хората и нея, успях да подобря енергията си. Отделно, с помощта на екипа ми в One More също се вдигнах много като здравословно състояние благодарение на пластирите, за които имам много видеа и скоро ще презентирам. Да се върна към темата, че винаги искам да напиша много, но не всеки път се получава добре.
През целия период на трансформация, сълзи, тъга, болка и задаване на въпроси, опознаване мрака на чувствата и негативната си енергия, която беше натрупана през миналите години - от предателства, лъжи, липса на любов към себе си, а оттам и на другите към мен, запазих ВЯРАТА си в писането си и в Зумбата.Успях да изляза от черната дупка на безвремие и тъпчене на едно място благодарение на факта, че имах цел - да пиша, танцувам и присъствам на срещите с екипа ми на One More и групата на ВИП общността. Дори там получих статия за себе си, понеже имам сериозни резултати.
Основната ми мисъл е, че човек НИКОГА не е сам, има зад гърба си Вселената, Бог, Група от хора със сходни интереси и вътрешната си ВЯРА в по-доброто.
Днес е портал 10.10.2024 и аз съм много различна от това, което бях миналата година по това време. Обкръжението ми е различно, начина ми на живот също. Изпълнена съм с цели, получавам пари отвсякъде и съм с много позитивна нагласа. Едва сега разбирам какво е да живееш пълноценно, а скоро ще съм на 42 години. Със сигурност в главата ми има само положителни мисли и план за действие как ще се осъществят.
Всичко това започна и продължава с Нещо, В Което Да Вярвам и то е в Доброто и личната си отговорност към себе си, другите и мисията на живота си, която към момента, откъдето и да погледна е "Създаваме спокойствие заедно" с пластирите, вдъхновяването ми на другите и качествено общуване за един по-добър живот.
Между другото, за общуването не се плаща с пари, а с части от сърцето, времето и душата. Те са за хора, които ценят себе си и всеки един момент от живота. Затова и лично аз, вече нямам време да си мисля за разочарованията от други хора, следвам ясно своята посока с Вяра, което ми дава нужната вътрешна мотивация да завърша своите лични проекти. Доскоро нямах такива, но благодарение на цялата работа и резултатите, които исках да видя, вече съм друга.
Разбрах, че миналите събития са непроменливи и не винаги може да се коригират, но знам, че за себе си съм направила най-доброто към момента на база информацията, която съм имала. Знам, че всеки има какво да даде на този свят, стига да поиска да го намери в себе си.
И всичко това, го свързвам с "Something to Believe" песента, която до голяма степен е описание на моя живот, който смятам да изтанцувам чрез Зумба или Танго.
Защото когато има Нещо, В Което Да Вярвам и то несломимо, животът ми е смислен, а това което знам, винаги мога да дам на другите. Така че всеки е важно да има нещо, в което вярва и да го защитава с цената на всичко. Външните фактори никога няма да дадат това, което идва отвътре като мотивация, именно непреклонната Вяра, дори това да е във воденето на Зумба, което ми се е случвало понякога.
Щом аз мога да имам Нещо, В Което Да Вярвам, всеки Може и да действа целенасочено.
Коментари
Публикуване на коментар