Публикации

Показват се публикации с етикета фентъзи история

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната: Жената, която не биваше да обича | Част 13

Изображение
  Пътят на Коприната – Истории, които пътят пази Част 13: Жената, която не биваше да обича Понякога съдбата не започва с гръм. Не започва с война. Не започва с проклятие. Започва с един поглед. С една дума. С един човек, който влиза в живота ти и тихо променя посоката на всичко, което си мислил, че знаеш за себе си. По Пътя на коприната имаше хора, които търгуваха със злато. Имаше хора, които търгуваха с коприна. Имаше хора, които търгуваха с подправки, камъни и обещания. Но най-опасни бяха онези, които носеха свобода. Защото свободата не можеше да бъде заключена в сандък. Не можеше да бъде премерена на везна. Не можеше да бъде върната обратно, след като веднъж докоснеше сърцето. Ищар не започна историята си веднага. След като произнесе името на Агларонд, тъкачницата сякаш потъна в друга тишина. Не онази тишина, която идва, когато човек няма какво да каже. А онази, която идва, когато думите са прекалено тежки, за да бъдат изречени наведнъж. Амин стоеше срещу нея и чакаше. Не я прит...