Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Дейна имаше другарска среща на съучениците.Тя беше любопитна кой накъде е живота си. Жената си облече хубава рокля, гримира се безупречно и отиде в луксозния ресторант. По-голямата част от съучениците й изглеждаха измъчено и състарено дотолкова, че тя се почувства като най-красивата дама в компанията.  Дейна седна до Мърдок - съученикът й, с който навремето хич не се понасяха по необяснима причина. Тя се заговори с всички останали, но с него сякаш й стана некомфортно да обсъди каквото и да е на база миналият й опит.  Компанията танцува, храни се, пи и на третата чаша вино Дейна започна да обвинява Мърдок за отдавна минали неща. Той внимателно я слушаше и му стана забавно. Постепенно двамата се разсмяха, защото всичко казано звучеше глупаво. Все едно по детски. Мърдок и Дейна започнаха  да обсъждат по-важни житейски теми. Нощта започна да се изнизва, а двамата съученици почти не спираха да говорят, дори танцуваха заедно. Във въздуха ухаеше тръпка и имаше много докосвания, ...

  Хубаво е, че тази седмица имах време да постоя в къщи, заредя батериите на енергията си и да творя заради болничните си. Колкото повече времето минава, толкова повече усещам, че мястото ми определено е в къщи да пиша. Е, само да имаше и кой да ме издържа докато получа доходи от творческата си дейност. В кръга не шегата, разбира се! :) Днес ще напиша кратка история от поредицата "Когато сме истински" , те са под 1000 думи и любим мой творчески жанр. Между другото, вчера бях на козметична процедура за лазер и моята приятелка - козметичка, която си купи книгата ми "Многоточия"  , която е време да кача на Kindle, сподели, че определено имам дарбата да пиша разкази. Това и правя, някак се чувствам спокойно като творя сред ежедневния хаос и тичане по задачи през деня. Ценя си времето, когато съм спокойно у дома и пия кафе без да правя абсолютно нищо.  Изключително женско звучи...  като мен. :) Да,  искам творя от къщи нещо смислено, за което да получавам доходи. ***...

По повод кратките жанрове, ще посоча днес един друг мой любим. На английски е " flash fiction " или в превод "светкавична история". Тя е до 1000 символа. Затова пък казва много неща кратко и ясно. Даже наскоро участвах с една такава в международен конкурс, но все още няма резултати. Съдиите искаха до 300 думи максимум. Беше интересно за мен да я сътворя. Както знаете, писала съм почти всякакви жанрове, но някак си днес се развълнувах от отдавнашната си любима група Blutengel , която слушах в доста мрачни за мен времена. Сега имам някои подобни такива, разбира се временни, но пък предпочитам да насоча негативното към нещо смислено като история. Все пак болката и яда винаги създават нещо красиво като творение. Понеже не ми се обяснява защо и какво се е случило или съм преживяла, минавам на темата. *** Деца на Звездите Валери се разхождаше по мрачните улици вечерта със слънчеви очила. Никой не й обръщаше внимание, както обичайно се случва в големите градове. Дори няко...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва ...

  Валери беше щастлива и си говореше с нейната нова приятелка. "Ще си купувам Таро карти!"въодушевено каза жената по телефона "Ти си луда! За какво са ти? От тях не се печели!", отвърна явно учудената дама. "Ще се науча да гледам, все пак това  е едно ново умение!", Валери продължи да говори привидно щастливо. "Правиш пълни глупости! Не си малко дете да си играеш с карти!", Лилия отвърна строго, защото такъв темперамент имаше. "Знаеш ли, Лили? В момента минавам през тежък период и смятам, че именно Таро картите ще ми дадат и потвърдят отговорите, които вече зная в сърцето си", отговори Валери, "Ти нали си наясно, че винаги като минавам през предизвикателство, уча и правя нещо ново. Обръщам всичко на майтап. Така е някак по-леко да мина от добрата страна".  "Знам, мила... Обичам те и съм с теб." Лилия замлъкна в телефонната линия , през която струеше безмерна тъга. Всяка жена потъна за части от секундата в своите разм...

- Дядо, разкажи ми за хората. - попитала малката чайка по-възрастната птица. - Добре, детето ми. Няма много думи за това. Морето е живота на хората - Защо морето, дядо? Ние ловим риба в него и плуваме по-дълбоко. Те не правят ли същото? - Не, момичето ми. Хората живеят с морето - бурните му вълни и спокойствието. Понякога обаче се дават в него заради алчността и гордостта си , защото не съумяват да се изправят. По-лесно е по този начин. - Отново не разбрах, дядо. Аз си хващам рибата, изплувам от водата, за да не се удавя и да полетя свободно. - Няма да разбереш сега, внучето ми а по-късно. За разлика от нас, хората забравят да се само-съхранят и от тежестта на болките в съзнанието си се давят без да опитат да се борят за живота си. Минаха години. Малката чайка стана майка и после баба. Един ден внучето я попита: "Бабо, разкажи ми приказка за живота на хората". Човек или плува в морето на живота, или се дави, напълно съзнателно. Други варианти няма. Хората излишно усложнява...