За пропуснатите възможности
Есента си върви към зимата без да спира, а с нея и времето лети и често пъти е пропиляно, но пък носи урок и мъдрост със себе си. А есенните дъждове падат внезапно и силно, както се случва в момента, докато пия чай и гледам през прозореца. Е, водата е на късмет и лечение От това се нуждая в момента и затова днес ще пиша някак носталгично за измокрянето от дъжда на годините, емоциите и пропуснатите възможности. Всичко е на късмет и път към по-добро. Преди това обаче е нужно оценяването на реалността, в която всеки живее и приемането на пропуснатите възможности За тях имам стих в книгата си "Многоточия" и цитирам любимата си част от него: "Такава е на житието ролята Да учи на приемане на резултатите, С които няма как да спра сълзите си, Но пък мога да потренирам ума си Да продължи към своето си ново бъдеще." Накратко, всяко нещо е избор, но той е валиден за определен житейски период. Ако дадена възможност не се приеме в точния момент, става пропусната. С нея обаче ид...