Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Коледната елха напомня за време, когато тичаха деца Покрай фурната, която стопляше бисквитената душа. Тази година отново ще е същото, но като една нова луна. От Wikipedia :  Коледна звезда (също Поинсетия или Понсетия) (Euphorbia pulcherrima) е растение от семейство Млечкови . Родина на коледната звезда са тропическите райони на Мексико и Гватемала . Там тя се среща под формата на храсти с височина до 3 – 4 метра. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България. Преди много години взимах всяка Коледа растението "коледна звезда", защото всички останали го правеха и исках да съм в час с модата. Дори не знаех как се отглежда. Последните три години прекратих тази си традиция, но все още винаги украсяваме с детето коледната елха.  Днес импулсивно реших да си взема отново "Коледна звезда", но вече знам какъв е смисъла да имам това растение заради себе си. То дава някак си душа в дома и настроение. Дадох си сметка ко...

Луната изгрява в хаотичния конус На нощното небе с любовта към мрака Изпълнен с пеперудите на синия вятър. П.П. - Хайку е японска форма на поезия. Тя е популярен и къс жанр. Изразява най-често моментна мисъл, нещо като проблясък в съзнанието на поета. Той винаги свързва с думите ситуации, през които е минал или  с които му предстои да  се сблъска. Понеже поетите имат емоционално и развито въображение, често пъти написаните редове звучи безсмислено, но далеч не е така. В Хайку поезията има много символика, защото азиатската култура по принцип е пълна със символи и намира ясно обяснение във връзките между хората, ситуациите и заобикалящата ги природа. Моят стих е свързан с трансформация, несбъднати мечти към момента, но  и успешно осъществени желания с план за действие, разбира се, макар и генерален. Луната се свързва с жената, душата и най-вече с моето житейско мото "Предпочитам да съм луната в живота ти, за да видя най-тъмната ти страна и да остана до теб." Конусът е огра...

Моето Хайку за днес: Есента идва с тихи, листо-шарени стъпки, които разделят сезоните за всяко ново начало. Лятото отминава с морско-ветровита въздишка. Понеже съм вече в "дупка на Сатурн" - 1 месец преди рождени ден, когато човек прави оценка на изминалата си астрологична година, някак ми е носталгично. Лятото беше много интензивно и емоционално за мен.  Видях добро, лошо, грозно, красиво и т.н.. Като цяло, доста опит натрупах. В периода на сатурновата дупка е важно да се анализират правилно ситуациите и да се осъзнаят житейските уроци. Резултатите ми са ясни - малко повече кг от преяждане по различни места, но пък ясен план за режим и отслабване в действие, спокойна тишина в сърцето след множество емоционални бури и все пак вътрешно удовлетворение от личните постижения. :) До голяма степен се чувствам щастлива първо, защото е есен, а това е любимия ми сезон и второ, защото планът ми за годината до момента е на 100 % изпълнен и затова е време за нови планове с реални срокове...

Мракът покрива носталгията по миналото. Днешните моменти правят настоящето истинско, За да се излезе от света на илюзиите, Време е.

Сърдечният вятър  навява спомени за минали любими, Докато се чуват слънчеви целувки по пъпките на цветята И те отминават с есенния дъжд от листата на розите.