Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Поезията има много жанрове и затова ще споделя за мой любим жанра - бард поезията, която навремето е била изпълнявана във Франция от трубадурите, като периодът е между 9 и 12 век..  Има множество варианти на такъв тип стихове като текстове на песни. Те се считат за първите, възхваляваща любовта между мъжа и жената, но уви, несподелената. Френската трубадур поезия се нарича още "рицарска поезия", с познатите на всички и мои любими рицари и техните дами. Не случайно казвам, че искам да се върна в онова рицарско и романтично време да живея и го правя, чрез поезията си. За пръв път писах този стил на английскиs си блог. В резултат на опита ми се получи се най-любимият ми стих от стихосбирката ми "Mori Monologues" - "Should I become a one-night stand?" Не съм сигурна колко е популярен този поетичен стил в България, но пък винаги си заслужава опита, все се научава нещо ново. Обикновено са от 6 до 24 строфи, като на четвъртия се повтаря основната мисъл Та и моя ...

Лятото започва да се изнизва като мъниста от скъсана гривна, направена с много спомени и преживявания. Летните месеци за мен общо взето бяха хаос, но пък се намирах гордо в окото му и въпреки всичко случило се - през романтични неуспехи, фалиране до червено на финансовата ми стабилност, хакване на 100 % на банковите ми карти и акаунт, неосъществени имотни и професионални премествания, си създадох красива огърлица от перли на радост.  Тя се състои от домашни любимци :) , които са моето семейство, подобряване на взаимоотношенията с дъщеря ми, две публикувани книги със стихове /до седмица стихосбирката ми "Многоточия" и международното поетично издание " Woman Poetry Anthology " се отпечатват и ще са факт/, голям брой посещения по разнообразни плажове, концерти на живо и откриването на вътрешния ми мир чрез Рейки и Медитация. И все пак все още съм в окото на Хаоса. Ходя на огледи за имоти, организирам бизнес срещи, кандидатствам за нова работа и пътувам нон-стоп. Май съ...

Продължавам с бизнес темите на блога. След Факти за успешна и стабилна фирма съгласно обучението, което беше проведено от най-успешния лидер в One More International, днес ще споделя за условията за успех на дистрибуторите, не само в МЛМ сферата, ами и по принцип в професионален план за дистрибуторите. Първо, в днешната Ера на Водолея вече не е важно кой си, а кой и как ще станеш - с $50 долара например може да станеш милионер, ама може и да станеш просяк, зависи как се представи човек като мисия, личност, отношение и отговорност. Резултатът е свързан със създаване на генерален план и ежедневни действия по него. Тук ще дам пример със себе си. Първо за  блога ми - имам идеи и теми, за които ще пиша през седмицата и в събота ще правя видео на YouTube като обобщение на постовете или нещо, свързано с тях.  Второ, за книгата ми с поезия  "Mori Monologues" на английски, която в момента е в печатница след 2 години от създаването й.  Чак сега, през 2025 се задвижи проекта....

На някои хора не им е писано да се обвържат и създадат семейство в живота си, но пък имат друго важно призвание. Ето защо, днешният ми пост е вдъхновен от Гертруд Бел . За нея е написан много хубав пост относно личния й живот в една популярна българска страница и се казва "Гъртруд Бел" - Дъщерята на пустинята . В моя пост ще се концентрирам по-скоро над тема, която ми е болна в последно време - за необвързването.  Иначе с него се свиква, но пък емоционалният път е сериозен, а моделът на поведение води до създаването на популярните "силни жени," които в повечето случаи са сами, но имат важна житейска мисия - да водят други хора по пътя към просветлението, да им предават опита си и да разкриват през какви чувства минават, както и действията, които предприемат за да продължат напред в живота си. Не подкрепям самите жени, защото сама жена става мъж, но поради липсващи мъже, които да поемат отговорност за семейство и важни неща в живота и света, мисля, че няма голям избо...

Хм, я да видим сега кой няма време. :)  Понеже предстои големият финал на 2024, която между другото, за мен беше хубава година с много пътувания и още повече предоставени житейски уроци, които научих криво-ляво, реших да си припомня за само-организацията . Доста неща и отношения приключих в своя живот към момента и съм много доволна. Най-важното, което научих е, че всичко започва и свършва с организацията на времето и липсата на оправдания. Малко ми беше празно, че приключих проекти, които ми запълваха времето и в същия момент осъзнах ясно, че наистина ми се е освободила възможност да се концентрирам над това, което обичам да правя, а именно да пиша.  Само с писане обаче нещата не се случват по пътя на успеха и затова е нужно да уча СЕО , за да си популяризирам блоговете. Дълго време отбягвах тези умения, защото определено сне съм по техническата част на нещата, но като се налага и в името на постигането на някои мои цели, се наложи да преосмисля позицията си.  Понеже и в...

  Днес все още е силно Пълнолунието "Синя Супер Луна" като определение. Извън астрономичните влияния, денят е подходящ, като всеки друг, за пиене на кафе извън офиса. За себе си ще споделя, че много обичам да пия кафе на открито и да усещам живота край себе си. Ценно ми е като информация и преживяване. Тогава човек се чувства жив, сред други хора и се усмихва, защото има късмета да вижда и чувства деня с всичките му нюанси. Имам много любими кафенета. Най ми допада "Costa Coffee", но обичам да си вземам кафе с късмет от една много хубава пекарна на центъра на гр. Бургас. Там има няколко вида кафе машини и аз винаги поръчвам най-силното кафе докато си избирам късмет към него. Като цяло, освен оракулските карти сутрин, които си тегля като послание за деня, обичам да си чета късмета от всяко кафе. Дава ми насоки и отговори за деня и се наслаждавам, че мога да виждам и разбирам какво пише на листа. Вече имам една голяма кутия с кафе късмети, които периодично разчиствам ...

Момичето бързаше нетърпеливо към мястото, където стартираше концерта на една стара, но любима нейна група. Тя чакаше отдавна този ден, пълна с вяра за грандиозен спектакъл. Така и стана. Всичко, в което се вярва, се превръща в реалност. Прожектори. Изкуствена светлина. Бял костюм. Жица от стон на китара. Емоции. Самота в очите и гласът му. Но красива някак по своему. Един музикант винаги прави шоу, но дали то отразява неговия живот? Едва ли или вероятно донякъде. Той не спира да го пресъздава на сцената. Самотата пропива всяка една нота и тон в гласа на изпълнителя. Цял живот той обикаля по пътища и концерти, среща любими, които забравя с тялото си, но не и в песните си. Именно те показват смисъла, опита и същинската душа на артиста. Има много фалш и драма в представленията на живота на музиканта. Той дарява радост на публиката, а вътрешно плаче и крещи от болезненост. На чувствата. Валери го усещаше по същия начин. Такава е идеята. „Колко типично!” си мислеше тя и с блужд...