Публикации

Показват се публикации с етикета щастие

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Последният ми плаж до залез... почти | Неделни есета

Изображение
Последният ми плаж за лятото в България Неделни есета | Лична Призма | 04.10.2026 С влизането в октомври си спомних за последния си плаж от 12 септември 2026 г. Тогава дълго се чудих къде да отида на плаж, но накрая реших, че никога не съм плажувала в Новия град на Созопол. Затова повече не му мислих, а просто тръгнах натам. Беше нещо като продължение на август, когато посетих толкова много нови места и имах прекрасни преживявания. А и в Бургаския регион Созопол е любимото ми място. Дори съм мечтала да си купя жилище там, но уви, цените са сериозни, а човек все пак трябва да се простира според чергата си. Това обаче не променя нищо — любовта ми към този град е вечна. Един паркинг и тесните созополски улички Зададох навигацията към точно определен безплатен паркинг, до който така и не стигнах, защото в един момент ми омръзна да се въртя из тесните созополски улички. Вместо това се озовах на съвсем непознат паркинг с вдигнати бариери — до Bamboo Beach и едноименния хотел. Огледах се вним...

Понякога принцът идва с перки | Неделни есета

Изображение
Понякога принцът идва с перки В тон със септемврийската ми и заключваща мъжете от миналото линия, която доста интересно се получи в моите „Неделни есета“, днес ще споделя за най-накрая успешната си и взаимна любовна история с белия принц на живота ми, когото искам от месец. :) След няколко седмици размисли за мъжете, Tinder и срещите на живо, най-накрая в живота ми се появи мъжът, когото действително чаках с нетърпение. Белият принц. Само че с перки. :) Как започна историята с него Беше август и аз бях на плажа. Не помня точно на кой, защото през лятото и особено по време на отпуската си през август обиколих почти всички плажове наоколо. Стоях си и разсъждавах над житейските, най-вече романтични теми, когато се сетих за думите на един колега, с когото миналата година бях на проверка: „На вас, жените, ви трябва аквариум с риба. То е като мъж — мълчи, изпълнява и не спори.“ Тогава си помислих, че явно е бил силно наранен от жените в живота си. Имам доста познати мъже с разбити сърца, как...

Понякога щастието има пера | Урок по благодарност от едно ято патици

Изображение
  Понякога щастието има пера Понякога прекарваме толкова време в търсене на щастието, че пропускаме момента, в който то вече е дошло. Не под формата на голяма любов. Не под формата на сбъдната мечта. А под формата на нещо толкова обикновено, че почти бихме могли да го подминем. Напоследък животът ме кара да се замислям за големи неща. За мечтите, хората, които идват и си отиват, и пътищата, по които съм поела. Понякога толкова се задълбочавам в тези мисли, че забравям нещо много важно. Че щастието рядко идва с фанфари. Обикновено идва тихо. И понякога има пера. *** Миналата седмица реших да направя нещо само за себе си. Изпих сутрешната си топла вода с алое, направих си шейка, танца Мандала и се приготвих за плаж. Сложих новия си смарагдов бански и любимата капела. Отдавна си мислех за Синеморец. Не бях ходила там никога. Не защото е далеч. А просто защото все не му беше дошло времето. Аз обаче съм от хората, които когато усетят, че нещо ги зове, тръгват. Никога не съм обичала да с...

Жените, които пътуват сами, знаят цената си

Изображение
От дълго време пътувам сама по различни места, защото за мен пътешествията са обогатяване и нови спомени, които ми подобряват душевното, емоционалното и физическото състояние. Обичам и да си стоя у дома, но някак напоследък ми е тегаво да го правя. Иначе винаги, където и да ходя, желанието ми е да се прибирам в къщи и някой да ме посреща там.  В момента имам 2 папагала и дете, които ме чакат и честно казано, щастлива съм, че ги има. Благодарна съм и че имам здрава кола и дом, където да се прибера. Това е богатство. Всъщност, и във връзка и извън такава, винаги съм пътувала, защото съм любопитна и обичам да уча нови неща и да се срещам с различни хора. Моите партньори досега са били мъже, които не обичат да пътуват. Вероятно, за да се допълваме, но това в момента е без значение. Честно казано, предпочитам да пътувам сама, за да се насладя изцяло на преживяването и атмосферата от новото място - храната, която ям бавно и музиката на уличните артисти, която отваря нови хоризонти в съзн...

Пъстротата и Пчелата

Изображение
Хм, днес разходих шарените си нокти до една невероятно красива пчеларска ферма около гр. Несебър, в която разбрах какво е щастието. А то се крие в създаването на семеен уют сред природата и искрени усмивки, споделени с домашно приготвени ястия и напитки. Простички и достъпни за всеки неща, стига да ги иска. Дълго време се чудих какво е щастието. Преди много години, моят най-добър приятел, който се помина, ме пита "Щастлива ли си, Душа?" и аз не можах да му отговоря, защото не знаех какво е това.  Не го усещах и разбирах. Днес вече разбрах, защото видях щастието с очите си - семейство с 3 деца, къща, двор, пчели, кокошки и земеделска земя. Поздравих хората за избора им на място, на живот. Те са можели да останат в чужбина, но са избрали да живеят в България и да се трудят като обработват земя, правят мед и други ценни земеделски неща, за които никой не говори, защото хората като цяло, ги мързи да работят в земеделието и не само там. Та видях какво е щастието чрез пъстротата на...

Сива банкнота без сърце

Изображение
Живял един човек. Той обичал да събира скрап и метални отпадъци, с които създавал роботи. Бил много самотен и понеже живеел отдалечено, нямало много хора покрай него и намирал утеха в творенията си. Те го наричали свой "татко", защото това била думата, въведена в платките им. Малкото пътници, които идвали и минавали покрай къщата му , не го виждали или просто го отминавали, все едно го няма. С времето, човекът започнал да вижда същността на невиждащите го посетители и много плакал. Защото, това, което наблюдавал, били същества, които изглеждали като сиви банкноти, дори по-механични от металните му създания, които той наричал "деца". Минали много години и човека се споминал сам, сред роботите си. Някои от тях спрели да работят, защото нямало кой да смазва частите им и да  поддържа платките в телата им. Някои обаче решили да излязат от къщата. Единият тръгнал в една планина в далечината, другият към морето, което знаел, че е  под нея. Двата робота избрали разл...