Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Да, покрай пълнолунията много неща се осветяват и достигат своя естествен край често пъти. Отношения, житейски фази или просто нови възможности за избори. Понеже аз обичам да мисля понякога за живота докато гледам морето или съм другаде сред природата, в последно време направих множество съзнателни и не толкова избори.  В един момент обаче се вижда, че всъщност е направен избор и взето решение, макар че някак е станало неосъзнато. Обичам да давам пример: "Между нас имаше любов. Сега вече няма."  и темата някак отива към своя натурален край, независимо романтична, приятелска, семейна или работна ситуация.  Обаче в интервала между "имаше" и "вече няма" стоят много избори - съзнателни или не, довели до крайното решение през много перипетии, вътрешни конфликти и свързани най-вече с Кураж. И все пак именно тези фактори правят хората истински и несъвършени. Хубавото е, че изборите могат да се променят. Бездната обаче между гореспоменатите думи остава. Всеки е ...

Имам си едни любими чехли във vintage стил , с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен. Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя  турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат.   Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките. Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не...

Мисля си, че е време да попиша малко за бизнес. Не за друго, ами защото става скучно на моменти да се въртят едни и същи житейски теми, дори и за мен, която обичам много да дълбая в нещата и да ги анализирам дълго време. Понякога е добре да се живее по-опростено и да не се мисли много. Нещата, така или иначе, се случват. Що се отнася до бизнеса, лично аз не съм искала никога да се занимавам. Винаги желанието ми е било да си имам къща с двор, мъж, деца, домашни любимци и да си стоя у дома да работя нещо, което ми харесва, и  да си гледам къщата. Сега това ми е една хубава мечта, която не съм сигурна, че ще осъществя в този живот нацяло. Но пък за щастие имам дом, кола, дете, хобита, спа процедури. Ще си взема и домашен любимец. Благодарна съм за това. Обаче работя в офис. Това за мен е пълна загуба на време и това го казвам напълно съзнателно. За мен стоенето в затворено помещение да правя нещо, което се налага да върша за пари, е лично избран затвор със съответните последици. Уви, ...