С чехли на цветя по пътя

Имам си едни любими чехли във vintage стил, с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен.

Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя  турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат.  

Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките.

Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не пише хартиени писма, освен може би някоя картичка за рожден ден като добавка към букета с цветя.

Не смятам да зачеквам темата за мъжете и хората въобще, защото съм безкрайно уморена от тяхната пасивност и изключително незнание какво искат или поне показването им по този начин, но пък ще подхвана темата "С чехли на цветя по пътя" и визирам житейския си такъв. Иначе всеки да прави каквото си знае, но щом не е в моята енергия и физическо пространство на живот, не ме вълнува твърде. Сега съм по този начин.

Така се научих да мисля след множество виртуални неразбирателства и даже не ги отразявам повече. Не мисля, че е мъжествено да се пишат съобщения. Това като че ли е по-скоро женска работа.  

Не смятам и че е мъжко да се късат отношения с жена или мъж по телефона, придружени с обвинения към нея или него. А може и да греша, понеже съм ретро дама и не пасвам в тези модерни времена на игнориране на физическата реалност докато се гледат социалните мрежи и фотошопирани хора.

Отношения се започват или прекъсват лично, когато гледаш човек в очите, защото тогава виждаш истинската му същност и душевност. Другото е избягване на отговорност и страхливост.

Та, с моите чехли на цветя и синя рокля посетих много хубави места, пълни с топли спомени за мен и именно затова съм така привързана към тях. Например, вчера бях в едно селце около Бургас, където за пръв път от много време видях какво е гостоприемство и семейна идилия, макар и в така наречената "селска" къща, където всъщност има топлина, защото хората са истински и с душа. 

Друго е да се живее на село, комшиите да продават зеленчуци на достъпни цени и всеки да се чувства като у дома си докато е на гости. В "големия град" такива чисти отношения и гостоприемство почти липсват. Даже се замислих да си потърся имот някъде на село, в гора, ако е възможно.  В днешно време всеки бяга към града, защото основно го мързи да работи в земеделието или да си поправя къщата, например.

 Имах нужда да излея болката си тази седмица. Но понеже моите познати са твърде заети със себе си и сме в процес на разпознаване като личности, а аз вече нямам какво да изпиша като емоции в стихове, защото ми дотежа от изповед на негативи, си поговорих с тези не много добре познати, обикновени хора, които живеят на село и имат опростен начин на живот. В крайна сметка аз също искам да си опростя живота, защото някак е по-леко, а като с лекота идва любовта, приятелството и работата, се живее във вътрешен мир.

Затова и приключих много дейности, отношения и дори репутацията си, които в някакъв момент ми носеха щастие или поне така си мислех. Сега, честно казано, си гледам чехлите на цветя, да ми е здрава колата и да пътувам по пътищата със себе си,  детето или приятели. 

Наслушах се на празни обещания и видях много липсващи действия. Хората до голяма степен са забравили какво е отговорност и чисти взаимоотношения. Липсва им човещина. Затова пък вече имам повече домашни любимци, които да обичам и те мен такава, каквато съм.

Времето на село с тези мили, малко познати, земни хора, за мен беше благодат. Иначе аз никога не съм се имала за нещо повече понеже съм родена и живяла в голям град или имам повече ресурси, които уви, не използвах правилно до момента.

Като човек, добре знам как да живея бедно и луксозно, била съм и в двете крайности. Затова и търся златната за себе си среда. Затова ми помагат и чехлите на цветя по пътя, защото всяко пътешествие прави човек по-интересен събеседник и за бедните, и за богатите. Всички са хора с равни човешки права и различни избори.

Добре е обаче, че животът е прекрасен, макар и строг учител. Научих се да коригирам навреме кармата си и да не си създавам нова такава, поне не и лоша. Пътуванията и цветята много ми помагат като ги виждам по този начин на обогатяване. А житейския ми път е изпъстрен с много цветни моменти, но и също толкова напразни посещения от гледна точка за изграждане на отношения. Обаче не съжалявам за нито едно от пътуванията си с чехлите на цветя.

Даже си организирам нови. Хубаво е да се споделят тези пътешествия с друг човек, но когато няма, аз не смятам да спирам да живея. А за болката от самотата има медитации и Рейки. Тя се лекува, защото човек свиква да е сам, за добро или лошо и оценява времето си по-осъзнато. Тогава започва сам да си организира живота по някакъв начин, защото няма на кого да разчита.

Всеки ден взимам решения, лични и служебни, а и за други хора, които ме питат за тях Поне от всичките си години самота във връзка и без, се научих на перфектна организация за нещата в живота си. Освен може би някоя любов, за която не зная, защото аз искам нещата да ми се казват директно и в очите. Другото е илюзия и многоточия. Човек при човек отива с яснота и коректност в отношенията или поне така би трябвало да бъде.

Когато обаче няма яснота, коректност и дори елементарно уважение, личността тръгва с чехли на на цветя по пътя си, за да се развива и започва да цени всеки миг.