Публикации

Показват се публикации с етикета женска поезия

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

"Women’s Poetry Anthology" – когато поезията на жените се превръща в глас, който остава

Изображение
Когато гласовете на жените не се събират — а се разпознават Не очаквах да намеря себе си в тази книга. Очаквах просто да прочета поезия. Но някъде между редовете… видях мисли, които никога не съм изричала на глас. И тогава осъзнах нещо странно: Не аз открих тази книга. Тя откри мен. И може би най-неочакваното… Моят глас е вътре. Редом с жени, които светът вече познава. **** Има книги, които четеш. Има книги, които преживяваш. А има и такива, в които откриваш себе си. Women’s Poetry Anthology е точно такава книга. Тя не започва от първата страница. Тя започва от усещането, че не си сама. Всяко стихотворение в тази антология е като тих разговор — понякога шепот, понякога вик. От Emily Dickinson до съвременните женски гласове, които пишат със същата смелост, но в друг свят — тук няма дистанция между епохите. Има нишка. Жива. Пулсираща. Ако вече сте усещали тази тишина между думите, ще я разпознаеш и в теми като тези, които споделям в Lichna Prizma — например в 👉 „Студенина в о...

„Mori Monologues“ – поезия за онова, което умира, за да ни спаси

Изображение
  Емоционално ревю на стихосбирката на Виктория Минева „Mori Monologues“ е поетична книга, която не търси удобството на читателя. Тя влиза тихо, но остава дълго. Това е интимна стихосбирка, изградена като поредица от вътрешни монолози – разговори със загубата, с любовта, с тялото и със смъртта не като край, а като преход. Още със заглавието си книгата заявява своята философия. Mori – умирай. Не физически, а емоционално. Умирай за илюзиите, за старите си версии, за онези връзки и представи, които вече не ти служат. Стиховете в книгата носят усещане за ритуал – всяко стихотворение е малка смърт и едновременно с това – освобождение. Поезия на оголената честност Езикът на Виктория Минева в „Mori Monologues“ е директен, но не груб; нежен, но не сантиментален. Това е поезия, която не украсява болката, а я назовава. Лирическата героиня не позира – тя признава. Признава умората, самотата, зависимостта от спомени, страха от обичането и нуждата да се пусне миналото. Монолозите звучат като м...