Щастието и лудостта на наивника
Не всяка победа в живота идва от това да задържим нещо.
Понякога най-голямата победа е да го пуснем.
Да пуснем човек.
Мечта.
Разочарование.
Минало, което отдавна е приключило, но ние продължаваме да носим със себе си.
Колкото повече порастваме, толкова повече разбираме, че животът не е само събиране.
Понякога е освобождаване.
И точно тук се появяват ониксът и обсидианът – два камъка, които традиционно се свързват със силата, защитата и способността да продължим напред.
Ониксът впечатлява със своята дълбока черна красота.
Без излишен блясък.
Без показност.
Той носи енергията на стабилността.
На спокойната сила.
На човека, който не се нуждае да доказва нищо.
Още в древността воини и владетели са носели оникс като символ на издръжливост и самоконтрол.
Днес много хора го избират в периоди, когато трябва да останат устойчиви въпреки трудностите.
Не защото камъкът ще реши проблемите вместо тях.
А защото им напомня, че вече притежават необходимата сила.
Обсидианът е вулканично стъкло.
Роден е от огъня.
Може би затова носи толкова силна символика на пречистване и трансформация.
Сред различни култури обсидианът е бил използван като защитен камък и символ на ясното виждане.
Той не носи нежната енергия на розовия кварц.
Не носи спокойствието на аквамарина.
Обсидианът е камъкът, който ни кара да погледнем истината право в очите.
Понякога това е неудобно.
Понякога боли.
Но именно там започва промяната.
Освен символиката на обсидиана, имам и съвсем реална връзка с този камък.
На работното си място държа снежен обсидиан.
Той е една от малкото вещи на бюрото ми, които присъстват там постоянно.
Първоначално ме привлече с красотата си – белите шарки върху черния фон винаги са ми изглеждали като снежинки върху нощно небе.
По-късно прочетох повече за неговата символика и разбрах, че традиционно се свързва с пречистването от негативна енергия и връщането към вътрешния баланс.
Затова често го поглеждам в напрегнати работни дни.
Особено когато съм ядосана.
Той ми напомня да спра за момент.
Да поема дъх.
Да не позволявам на раздразнението да остане с мен по-дълго, отколкото е необходимо.
Може би именно затова снежният обсидиан остана на бюрото ми толкова дълго време.
Защото понякога всички имаме нужда от малко напомняне, че спокойствието е избор, който правим отново и отново всеки ден.
С възрастта започнах да приемам една истина, която преди ми беше много трудна.
Не всички хора идват в живота ни, за да останат завинаги.
Някои идват, за да ни научат на нещо.
Други – за да ни покажат какво повече не искаме.
Трети просто вървят редом с нас известно време и след това пътищата ни се разделят.
Преди ми беше трудно да приемам това.
Опитвах се да задържа.
Да поправя.
Да разбера.
Да намеря начин всичко да остане същото.
Днес гледам различно на нещата.
Животът прилича повече на море, отколкото на снимка.
Вълните идват и си отиват.
Хората също.
И понякога най-голямото уважение към дадена история е да ѝ позволиш да завърши.
Без гняв.
Без обвинения.
Без да носиш тежестта ѝ години наред.
Може би именно затова символиката на оникса и обсидиана толкова силно ме докосва.
Те ми напомнят, че силата не е само в това да продължиш да държиш.
Понякога силата е в това да пуснеш.
Бижутата с оникс и обсидиан имат различно присъствие.
Те не привличат вниманието със своята яркост.
Привличат го със своята дълбочина.
Черният цвят носи усещане за елегантност, увереност и стабилност.
Може би именно затова тези камъни остават актуални независимо от модните тенденции.
Ръчно изработените бижута с оникс и обсидиан носят усещане за характер.
За завършеност.
За човек, който е преминал през бурите и вече не се страхува от тях.
👉 Пост 1: Въведение в света на полускъпоценните камъни
👉 Пост 2: Аметист и розов кварц – нежността на душата и тишината на ума
👉 Пост 3: Тюркоаз и лапис лазули – камъните на защитата, истината и вътрешната сила
👉 Пост 4: Цитрин и карнеол – камъните на успеха, смелостта и новото начало
👉 Пост 5: Янтар и корал – топлината на живота и мъдростта на времето
👉 Пост 6: Лунен камък и аквамарин – когато се научим да слушаме себе си
👉 Пост 7: Лабрадорит и слънчев камък – когато започнем да вярваме в собствената си светлина
Понякога животът ни учи как да обичаме.
Понякога как да мечтаем.
А понякога ни учи как да се разделяме.
Ониксът и обсидианът ни напомнят, че не всяка затворена врата е загуба.
Някои врати се затварят, за да можем най-накрая да тръгнем към следващата.
"Да пуснеш нещо не означава, че не е било важно. Означава, че си готов да продължиш напред."
Коментари
Публикуване на коментар