Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Какво ме научи Таро – личният ми път с картите


🔮 Какво ме научи Таро – финалът на една лична поредица

✨ Понякога започваме да търсим отговори, а накрая откриваме себе си

Когато започнах тази поредица, исках да разкажа за Таро – за картите, значенията им, историята, символите и начина, по който хората ги използват.

Тридесет публикации по-късно осъзнавам, че между редовете съм разказала и една друга история.

Моята.

Историята на човек, който дълго търсеше отговорите навън, а постепенно започна да ги открива там, където вероятно винаги са били – в самия него.


🌙 Всичко започна с чуждите карти

За мен Таро не започна с мое собствено тесте.

Започна почти като мания да гледам YouTube readers.

Навремето имах нужда да се мотивирам от чуждите четения и имаше период, в който прекарвах по четири часа на ден в гледане на Таро. Търсех, чаках и се надявах да чуя отговорите, които днес разбирам, че винаги са били в мен.

Постепенно нещо започна да се променя.

Заедно с медитацията и Рейки, Таро ме събуди – не изведнъж, а бавно, пласт след пласт.

В един момент вече не исках само да слушам как друг човек тълкува своите карти.

Исках сама да чуя себе си в тях.


🎨 Моето първо тесте

Така се появи моето Salvador Dalí Limited Edition – карти с позлата и изображения на Салвадор Дали, творец, който винаги ми е бил изключително интересен.

За мен това тесте е луксозно не само като изработка. То носи особен свят – малко странен, провокативен, красив и различен, точно каквото е и изкуството на Дали.

После си купих оракулски карти.

Вече не исках някой друг да бъде посредник между мен и посланието. Исках сама да гледам изображенията, да усещам реакцията си и да откривам какво ми говорят различните тестета.

Накрая в колекцията ми се появиха и Симорон карти. Тях тепърва ще разучавам, а това, което открия по пътя, един ден ще намери своето място и в „Лична Призма“.

Таро картите са с мен вече около две години.

Но да пиша за тях започнах едва тази година.

И може би ми е било необходимо първо да ги преживея, преди да започна да разказвам.


🖤 Имало е карти, които са ме плашили

Помня как миналата година гледах на себе си за една връзка и изтеглих Смъртта.

Уплаших се.

Първата ми мисъл беше:

„Нима това ще е краят?“

Краят наистина дойде, но с него започна нещо, което тогава не можех да видя – период на много сенчеста работа със самата мен.

Някъде по този път Смъртта престана да бъде карта на загубата и се превърна в символ на прераждането.

Не на любовта, която тогава се страхувах да изгубя.

А на любовта към себе си.

Понякога разбираме една карта истински едва след като сме изживели историята ѝ.


🕯️ Имало е и мълчание

На 1 юли зададох въпрос, който силно ме вълнуваше:

„Какво ще стане с нас оттук нататък?“

Взех тестето както обикновено, но почти цялото се оказа обърнато в ръцете ми.

Изтеглих Обърнат Крал мечове и Обърната Осмица пентакли. Не работя уверено с обърнати карти и тогава не успях да разбера посланието им.

Приех случилото се като мълчание.

Може би историята просто още не беше стигнала до мястото, от което можех да я прочета.

И не настоях да го направя.


💎 От две обърнати Жрици до една нова идея

Друг път картите не ми дадоха прогноза, а ме насочиха към нещо, което вече съществуваше в мен.

Два поредни дни изтеглих Обърнатата Върховна жрица.

По това време мислех много за финансовата си независимост и бъдещето на творчеството си. За мен посланието беше да спра да търся решението навън и да погледна към онова, което вече бях създала – „Лична Призма“ със стотиците текстове и завършените поредици, както и книгите ми.

Тогава се роди идеята част от това съдържание да получи нов живот като дигитални издания в собствен Etsy магазин.

Картите не ми дадоха бизнес план. Те ме върнаха към ресурсите, които вече държах в ръцете си.

Оттам нататък действието беше мое.


🌕 Луната може да остане Луна

Съвсем наскоро изтеглих Луната и Десетка чаши.

Прочетох ги така:

„Все още не съм сигурна точно как и къде ще стигна до семейно и емоционално щастие, но съм щастлива с живота си в момента.“

И не поисках повече.

Не ми трябваше следваща карта, която да разкрие неизвестното.

Луната може да остане Луна.

Мисля, че точно това изречение показва колко много се е променило отношението ми към Таро.

Преди прекарвах часове в YouTube, търсейки някой, който да ми разкаже какво предстои.

Днес мога да погледна към неизвестното и да го оставя такова.

Някои страници искам да прочета едва след като животът ги е написал.


🌿 Какво всъщност ме научи Таро

Таро не превърна бъдещето ми в отворена книга и не премахна грешките или съмненията от живота ми.

Даде ми нещо по-ценно – друг начин да разговарям със себе си.

Научи ме да не се страхувам толкова от неизвестното, да приемам трудните послания и да разбирам, че един символ може да придобие съвсем различен смисъл след време.

Показа ми и една важна граница: аз трябва да остана човекът, който държи картите в ръцете си, а не човекът, който им предава живота си.


☕ От търсене към ритуал

Днес Таро, оракулските и Симорон картите са част от ежедневните ми малки ритуали.

Сутрин пия кафето си и тегля своите карти.

Разликата с началото е огромна.

Вече не прекарвам часове в очакване някой отвън да ми каже какво ще се случи. Картите са до мен като малко пространство за размисъл, усещане и среща със самата мен.

И знам, че ще останат.


🔮 Тридесет публикации по-късно

Пътуването ми в дълбините на Таро обаче стигна естествения си край.

Не защото картите са престанали да ме интересуват, а защото вече споделих онова, което знам, преживях и мога честно да разкажа.

Не искам да продължавам една поредица само заради броя публикации.

Тридесет са достатъчни.

В тях събрах история, символика, психология, лични преживявания, страхове, въпроси, трудни моменти и онези малки прозрения, които идват едва след време.

Започнах серията с желание да пиша за Таро.

Завършвам я с усещането, че съм писала за човека пред картите.

И много често този човек съм била аз.


✨ Финалът на една лична поредица

Тук поставям последната точка на серията за Таро в „Лична Призма“.

Картите няма да изчезнат от живота ми. Ще продължавам да ги тегля сутрин с кафето си, да се обръщам към тях при важен въпрос и понякога да гледам на приятелки.

Вероятно ще има още Смърти, които първо ще ме стряскат, Луни с неразкрити пътища, Жрици, връщащи ме към самата мен, и Десетки чаши, напомнящи ми да забелязвам щастието, което вече имам.

Но тази поредица изпълни своята задача.

Пътуването навътре продължава, само че вече е време „Лична Призма“ да отвори вратата към нещо ново.

Таро ще остане с мен.

А аз продължавам нататък.

✨ Цитат

„Започнах да гледам Таро, търсейки отговорите навън. Две години по-късно знам, че най-важните от тях винаги са чакали да ги чуя в себе си.“

#Тарокарти #личенопитсТаро #Таро #личностноразвитие #интуиция #ЛичнаПризма 




Коментари