Щастието и лудостта на наивника
Когато започнах тази поредица, исках да разкажа за Таро – за картите, значенията им, историята, символите и начина, по който хората ги използват.
Тридесет публикации по-късно осъзнавам, че между редовете съм разказала и една друга история.
Моята.
Историята на човек, който дълго търсеше отговорите навън, а постепенно започна да ги открива там, където вероятно винаги са били – в самия него.
За мен Таро не започна с мое собствено тесте.
Започна почти като мания да гледам YouTube readers.
Навремето имах нужда да се мотивирам от чуждите четения и имаше период, в който прекарвах по четири часа на ден в гледане на Таро. Търсех, чаках и се надявах да чуя отговорите, които днес разбирам, че винаги са били в мен.
Постепенно нещо започна да се променя.
Заедно с медитацията и Рейки, Таро ме събуди – не изведнъж, а бавно, пласт след пласт.
В един момент вече не исках само да слушам как друг човек тълкува своите карти.
Исках сама да чуя себе си в тях.
Така се появи моето Salvador Dalí Limited Edition – карти с позлата и изображения на Салвадор Дали, творец, който винаги ми е бил изключително интересен.
За мен това тесте е луксозно не само като изработка. То носи особен свят – малко странен, провокативен, красив и различен, точно каквото е и изкуството на Дали.
После си купих оракулски карти.
Вече не исках някой друг да бъде посредник между мен и посланието. Исках сама да гледам изображенията, да усещам реакцията си и да откривам какво ми говорят различните тестета.
Накрая в колекцията ми се появиха и Симорон карти. Тях тепърва ще разучавам, а това, което открия по пътя, един ден ще намери своето място и в „Лична Призма“.
Таро картите са с мен вече около две години.
Но да пиша за тях започнах едва тази година.
И може би ми е било необходимо първо да ги преживея, преди да започна да разказвам.
Помня как миналата година гледах на себе си за една връзка и изтеглих Смъртта.
Уплаших се.
Първата ми мисъл беше:
„Нима това ще е краят?“
Краят наистина дойде, но с него започна нещо, което тогава не можех да видя – период на много сенчеста работа със самата мен.
Някъде по този път Смъртта престана да бъде карта на загубата и се превърна в символ на прераждането.
Не на любовта, която тогава се страхувах да изгубя.
А на любовта към себе си.
Понякога разбираме една карта истински едва след като сме изживели историята ѝ.
На 1 юли зададох въпрос, който силно ме вълнуваше:
„Какво ще стане с нас оттук нататък?“
Взех тестето както обикновено, но почти цялото се оказа обърнато в ръцете ми.
Изтеглих Обърнат Крал мечове и Обърната Осмица пентакли. Не работя уверено с обърнати карти и тогава не успях да разбера посланието им.
Приех случилото се като мълчание.
Може би историята просто още не беше стигнала до мястото, от което можех да я прочета.
И не настоях да го направя.
Друг път картите не ми дадоха прогноза, а ме насочиха към нещо, което вече съществуваше в мен.
Два поредни дни изтеглих Обърнатата Върховна жрица.
По това време мислех много за финансовата си независимост и бъдещето на творчеството си. За мен посланието беше да спра да търся решението навън и да погледна към онова, което вече бях създала – „Лична Призма“ със стотиците текстове и завършените поредици, както и книгите ми.
Тогава се роди идеята част от това съдържание да получи нов живот като дигитални издания в собствен Etsy магазин.
Картите не ми дадоха бизнес план. Те ме върнаха към ресурсите, които вече държах в ръцете си.
Оттам нататък действието беше мое.
Съвсем наскоро изтеглих Луната и Десетка чаши.
Прочетох ги така:
„Все още не съм сигурна точно как и къде ще стигна до семейно и емоционално щастие, но съм щастлива с живота си в момента.“
И не поисках повече.
Не ми трябваше следваща карта, която да разкрие неизвестното.
Луната може да остане Луна.
Мисля, че точно това изречение показва колко много се е променило отношението ми към Таро.
Преди прекарвах часове в YouTube, търсейки някой, който да ми разкаже какво предстои.
Днес мога да погледна към неизвестното и да го оставя такова.
Някои страници искам да прочета едва след като животът ги е написал.
Таро не превърна бъдещето ми в отворена книга и не премахна грешките или съмненията от живота ми.
Даде ми нещо по-ценно – друг начин да разговарям със себе си.
Научи ме да не се страхувам толкова от неизвестното, да приемам трудните послания и да разбирам, че един символ може да придобие съвсем различен смисъл след време.
Показа ми и една важна граница: аз трябва да остана човекът, който държи картите в ръцете си, а не човекът, който им предава живота си.
Днес Таро, оракулските и Симорон картите са част от ежедневните ми малки ритуали.
Сутрин пия кафето си и тегля своите карти.
Разликата с началото е огромна.
Вече не прекарвам часове в очакване някой отвън да ми каже какво ще се случи. Картите са до мен като малко пространство за размисъл, усещане и среща със самата мен.
И знам, че ще останат.
Пътуването ми в дълбините на Таро обаче стигна естествения си край.
Не защото картите са престанали да ме интересуват, а защото вече споделих онова, което знам, преживях и мога честно да разкажа.
Не искам да продължавам една поредица само заради броя публикации.
Тридесет са достатъчни.
В тях събрах история, символика, психология, лични преживявания, страхове, въпроси, трудни моменти и онези малки прозрения, които идват едва след време.
Започнах серията с желание да пиша за Таро.
Завършвам я с усещането, че съм писала за човека пред картите.
И много често този човек съм била аз.
Тук поставям последната точка на серията за Таро в „Лична Призма“.
Картите няма да изчезнат от живота ми. Ще продължавам да ги тегля сутрин с кафето си, да се обръщам към тях при важен въпрос и понякога да гледам на приятелки.
Вероятно ще има още Смърти, които първо ще ме стряскат, Луни с неразкрити пътища, Жрици, връщащи ме към самата мен, и Десетки чаши, напомнящи ми да забелязвам щастието, което вече имам.
Но тази поредица изпълни своята задача.
Пътуването навътре продължава, само че вече е време „Лична Призма“ да отвори вратата към нещо ново.
Таро ще остане с мен.
А аз продължавам нататък.
„Започнах да гледам Таро, търсейки отговорите навън. Две години по-късно знам, че най-важните от тях винаги са чакали да ги чуя в себе си.“
#Тарокарти #личенопитсТаро #Таро #личностноразвитие #интуиция #ЛичнаПризма
Коментари
Публикуване на коментар