Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

 Преди време бях чела на Фейсбук интересна история за това как една жена чакала принца, но докато той дойде, се заприказвала с Дракона и постепенно се влюбила в него.  Историята е валидна и за двата пола.  Покрай всички претенции, оправдания и липса на действия или разговори, хората загубват връзката си. Бавно, мълчаливо и сигурно. И тук говоря за всички видове любови, защото нещата ако не се случват докато все още има искри, с времето, мълачанието и липсата на адекватни действия дори най-дълбоката и силна истинска любов умира. Това е една тема, за която всеки има какво да каже, оспори или просто да препусние да потъне в океана на времето между всички животи във вечността, когато хората се срещат, но не винаги се избират. Понеже тези дни беше така нареченото Плутонско казими  за седмицата на 20.01.2025, което си е сериозно нещо що се отнася до любовните, и не само отношениял Нещо се замислих за някои позараснали мои любовни рани, чийто душевни лепенки отлепих и извед...

В понеделник, като всяка седмица, си купих роза от цветарския магазин. Колкото пъти съм си купувала цветя, видях само веднъж мъж да купува букет за любимата си. Беше ми приятно, защото в днешните времена, кавалери почти няма, още по-малко ухажори в традиционния и бавен смисъл на думата.  За да не влезна в графата за феминизъм или еманципация, ще кажа, че е чудесно жените да си купуват сами рози. Така си припомнят, че са достойни за подаръци отвсякъде.   Защо?  Защото така си припомнят да обичат себе си и да се ценят, запазвайки женствеността си и женската си енергия да получават любов и грижа. Иначе ситуацията е "На тълпи по сами"  , но пък по-добре с рози и на екскурзия, да речем.   По този начин, някак по-лесно преминават женските настроения - с цветя, спа и пътешествия. Да, за тях са нужни пари, но то вече жените, така или иначе, станаха мъже откъм работа и доходи. :) Което донякъде е тъжно.  Затова вече е сложно с кавалерите и дамите, а и с женско-мъжки...

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение. Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение. Как да сме наясно със себе си?  . Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията. Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора.  Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели. В повечето случай човек е сам срещу вс...

Валери често мечтаеше през деня. Затова и хората я мислеха за разсеяна. Нея това не я интересуваше. Тя имаше конкретна визия за живота си, която подхранваше всеки ден с позитивни мисли и малки действия. Жената ги насочваше към себе си и винаги й се случваха интересни, приятни и малко поучителни неща. Защото ги привличаше. Валери често си представяше, че има дълга, готическа рокля от дантела, тюл и кадифе, които падаха тежко и се развяваха ефирно от вятъра. В главата й. Тя действително получи такава като подарък. Чистата вяра в желаното нещо го превръща в истина. Така или иначе, жената не обличаше тази рокля две години. Пазеше я за подходящи случаи. Тя не осъзнаваше, че всеки един момент е специален докато не почувства своята вътрешна трансформация, макар и породена от драматични събития в живота й. Уроци за мъдрости. В реалността Валери ходеше на семинари за развитие на личността си, което я обогатяваше. Тя предпочиташе да живее в свой личен свят, който пренасяше и в живота с...