Проглеждане

Времето за проглеждане винаги идва. Дали от ежедневните битки, които всички водят или поради липсата на резултати от това, което вършат хората, няма значение.

Въпроса е човек да разбере дали едно нещо е "неговото" или не. Това се случва само, когато един индивид е достатъчно наясно със себе си. Това става с четене, разговори и само-наблюдение.

Как да сме наясно със себе си? 

.

Сред множеството ангажименти, различни енергии и дейности, които поглъщат времето ни, загубваме нещо важно. Реалната си преценка за ситуацията.

Например: Аз искам да съм успешен и богат писател, който работи в къщи. Това обаче става с ежедневно писане, много познанства и обсъждания с публикуващи компании. Не всеки има времето, нервите и волята да се справи с множеството изисквания на заобикалящите го в живота хора. 

Затова е нужна голяма доза инат, огромна подкрепа от близки и не чак толкова хора. А тя обикновено липсва. Затова остава само личността и нейните цели.
В повечето случай човек е сам срещу всичко/и. 

И тогава? Хората имат единствено себе си, а всички други са пълни с изисквания.

Друг пример: искам да тежа 65 кг. от настоящите 95, но не съм съгласен/съгласна да се лиша от някои неща. Добре, няма проблем, но при 3 изядени пасти например, грубо 1500 калории, как да се получи калориен дефицит? Няма как. Тук става дума за реално виждане и избистряне на най-важните за момента неща.

Какви са решенията? 

Силна дисциплина и ежедневно напомняне какво иска да се постигне. От моя гледна точка аз смятам, че кратки периоди с реално достижими резултати е най-добрият вариант и разбира се, времеви графици.
1 месец - 2 кг, 1 написана история от около 5 до 7 страници. Достижимо ли е? Да. Реално ли е? Разбира се. Дори е здравословно.

На думи е лесно, но за изпълнение.... тук вече ситуацията се променя.
Начина да се постигне какъвто  и да е резултат във всяка една сфера е с графици на дейностите и разпределяне на задълженията през деня и членовете на домакинството, ако има такова.

 
Например 30 минути писане, 30 спорт и т.н., но тук идва и въпроса за времето - как да се разпределят грубо 15 часа между всичко, което има да се върши от всекидневните 24.
Ако в едно денонощие не може да се свърши въпросното нещо, то следва да се навакса пропуснатото време  в избиране на точно определен ден за изпълнението му.

Например спорт в сряда ,петък , неделя, а писане в събота или на всеки, както му е удобно в ежедневния му живот.

За това обаче е необходима само-дисциплината и избирането на приоритети. Защото хората не могат да свършат всичко на един път. И това е нормално.

Затова е "проглеждането", за да се определи кое е важното нещо в момента и как да се постигне сравнително бързо, защото липсата на резултати е много де-мотивираща.  Тя е пагубна, затова хората винаги е добре да не забравят защо искат да направят даденото нещо и как да го сторят. Тук е добре да се запишат исканите неща и стъпките за тях на лист или компютър.  

Това обаче да е съобразено с реалността, в която всеки живее и времето, което може да отдели от другите задължения, с които е пълен живота му.
Само-наблюдението дава много отговори, но ако липсват, наблюдението от близки хора и споделянето на истината, помага много.