Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Отдавна живея край морето, но тази година за пръв път съм почти всяка събота и неделя на плаж. За мен винаги е било нещо като химера да прекарам лятото си по такъв начин, защото винаги съм имала твърде много отговорности и съм бързала да свърша един куп неща за други хора и най-накрая за мен.  Сега вече не бързам и се чувствам добре. Успях да се освободя до голяма степен от моя и чуждия емоционален багаж и ми е леко на душата. Миговете ми около плажа наистина ми помогнаха да осмисля колко е важно да се радва човек на малките неща като пиене на бяло фрапе, студено  вино или ядене на миди с приятели, докато вълните лекуват съзнанието. Морето наистина успокоява и лекува душата, сърцето и тялото.  За пръв път тази година си позволих да излизам повече с нови хора и да изградим здрави, силни приятелства и да чета книга с поезия на пясъка..  Досега винаги съм се въртяла в  познатия кръг на контактите, които се оказа, че до голяма степен съм над - раснала откъм теми на ...

Така, днес бях край морето за пръв път от много време. Почувствах се някак романтично-носталгично и понеже търсех спокойствие и вдъхновение на моста в Бургас, реших да стартирам нова поредица разкази . Кръстих я "Разговори с морето." Докато още съм в Бургас сигурно ще имам още обсъждания с този водо-източник, защото ако има нещо, което наистина обичам в този град, пълен с предимно лоши спомени за мен, това е морето. То винаги е начало и край, а също и спокойствие, защото слуша без да съди. Не съм сигурна защо така измислих заглавието, но вече не търся обяснения за нищо, от никой, включително и от себе си за мислите и чувствата си. Приемам ги, пускам ги и т.н.  Колкото по-малко мисля, толкова по-добре. Иначе се разболява първо душата ми, а после и тялото. Все пак, трета седмица грип са си доста осъзнавания за живота, хората и всичко останало. А сега по същество към разказа ми, не ми се дава мнение повече. ***** Две туристки бяха дошли на моста в гр. Бургас. Беше топло и приятн...

Миналата седмица бях в гр. Ахтопол. Един невероятно тих и красив град, в който се чувствах много добре макар и за малко, защото всяко пътуване има своя край, за да се постави ново начало на друго. Легендата за Ахтопол е много интересна, но не я запомних в детайли. Градът е създаден от семейния съюз между най-малкият син на Посейдон и дъщеря на Зевс от гръцката митология . Двамата бащи са били категорично против небето и морето да се свързват, но младите са се опълчили срещу родителите си и са създали семейство, което е похвално и един прекрасен пример за споделена любов и борба за нея с външните фактори. Така се е създал градът Ахтопол. Двамата бога са проклели децата си и са създали скалите от водата в гр. Ахтопол. Това е един много различен морски град - плажовете са малко, но хората се пекат основно на скалите, откъдето скачат в морето. Като цяло местността е скалиста, но е близо до невероятния плаж Арапя до гр. Царево и един друг в Синеморец, където ясно се вижда как река Велека се...

  Честит Първи Юни!  От групата за сребро - https://www.facebook.com/groups/wwsilver , в която писах за монети: "Понеже аз обичам много да пиша, използвам всеки празник да го правя дори и тук, за сребърните монети. Все пак групата ни с това е по-различна от останалите такива. Днес гледах децата в парк - така истински и усмихнати. Спомних си навремето за Пясъчните замъци, които правеше детето ми, а и аз някога, преди много години. Леко ми напомня за метафоричните пясъчни кули, които човек строи в живота си. Но ако тях ги няма, битието някак си няма смисъл и се превръща в оцеляване без смисъл. Всъщност човек е добре винаги да запази детското в себе си - любопитството, смеха и гледането от друг ъгъл на ситуацията.  Какво прави хората щастливи? По-скоро децата .  Човек изгуби ли детското в себе си, загубва желанието си за живот - от детските мечти, през погледа на детето, че не всичко е така сериозно и непоправимо, както се натяква от възрастните. Винаги има един прост в...

Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубих а и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показвайки фалшива нощна красота, изпълнена с опасно морско двуличие.. Горещи нощи на безпаметно проникване в единствената чистичка сълза, потънала в пиянско безразличие. .. Но все пак има малко красота в очите, в ума, възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха.. Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда..