Морски град

Градът навява мрачни спомени, 
морето уморено ми шепти: изгубих
а и пяната вълните ми, 
успокоени, стигнаха брега
 с надеждата да бъдат разпенени.. 
Не кацат даже чайките с пречупени крила 
от тежестта на слънцето, погледнато през призмата 
на изкривени цветни очила. 
Прохладни вечери закриват залеза, 
показвайки фалшива нощна красота,
 изпълнена с опасно морско двуличие.. 
Горещи нощи на безпаметно проникване
в единствената чистичка сълза, 
потънала в пиянско безразличие. .. 
Но все пак има малко красота в очите, 
в ума, възпроизвеждайки от спомена усмивката, смеха.. 
Запазен е отчасти пламъка, обгърнат в леда..