Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Есента си върви неусетно и тихо, покрай дъждовете и наводненията точно както училището на дъщеря ми. Споделям за учебното заведение, защото като майка на ученичка, ангажиментите ми вече са много различни от летните - проверка на домашни, контролиране на времето за  сън, телефон и излизания навън, защото при децата "пускането на контрола" не работи. Факт.  Започват караници, разправии за щяло и нещяло, сърдене и ниски оценки, които с нищо не спомагат за бъдещия бал в гимназията на детето или добрия семеен климат. Естествено, влошаването на отношенията в тийнейджърска възраст също си казват думата.  Колкото и да е търпелив човек, му идва до гуша и остава без никакво лично време заради множеството ангажименти, с които се е награбил, особено ако е сам родител. И все пак, темата на поста е друга. Тази година ми се разви интензивно, публикувах 2 книги, видях нови места и осъществих някои желания, за да стигна до вечния въпрос "А сега накъде?" Някак си навремето, когато си...

Днес за последно бях в Costa Coffee за тази година. Това ми е едно от любимите заведения. През последните почивни дни боледувах и нямах глас да говоря, но като всяка Коледа и тази ми донесе чудеса. Върна ми се гласа, обадиха ми се много приятели и се почувствах щастлива. Затова и се само-почерпих с една чаша Коледно лате в Costa Coffee .  Видях много хора и ситуации от различен ъгъл, докато наблюдавах другите посетители на заведението. Да, вече имам много различна перспектива за нещата от предишната година. Преди много години обичах да стоя на кафе и да наблюдавам хората, но бях забравила това си занимание, а сега си го върнах и ми помага много да осъзная и своята реалност. Мисля, че научих най-важният си урок от тази година - да ценя спокойствието, защото хората отиват там, където е спокойно. Някои завиждат за това, други се чудят как съм го постигнала. Във всички ситуации само аз си знам как съм на това ниво над нещата и да не задълбавам. Множество уроци от  предишните годин...

  Днес все още е силно Пълнолунието "Синя Супер Луна" като определение. Извън астрономичните влияния, денят е подходящ, като всеки друг, за пиене на кафе извън офиса. За себе си ще споделя, че много обичам да пия кафе на открито и да усещам живота край себе си. Ценно ми е като информация и преживяване. Тогава човек се чувства жив, сред други хора и се усмихва, защото има късмета да вижда и чувства деня с всичките му нюанси. Имам много любими кафенета. Най ми допада "Costa Coffee", но обичам да си вземам кафе с късмет от една много хубава пекарна на центъра на гр. Бургас. Там има няколко вида кафе машини и аз винаги поръчвам най-силното кафе докато си избирам късмет към него. Като цяло, освен оракулските карти сутрин, които си тегля като послание за деня, обичам да си чета късмета от всяко кафе. Дава ми насоки и отговори за деня и се наслаждавам, че мога да виждам и разбирам какво пише на листа. Вече имам една голяма кутия с кафе късмети, които периодично разчиствам ...

Понеделник ми е личен ден. Подреждам мислите и идеите в главата си. Обмислям си срещите за седмицата, нещата, които искам да свърша. Никой не ме закача за нищо. Предупредила съм близките. Всеки има нужда да остане сам със себе си поне за ден и да помисли. Накъде отива? Откъде се връща? През какво е преминал? И какви следи оставя след себе си ?   В душите, мислите, сърцата на другите. С кого поддържа връзка и изгражда приятелство и дали показва уважение? Следва ли пътя си, или заобикаля някъде по трасетата. Такива неподредени мисли, но истински. И съкровени. Обичам Понеделника, защото е ново начало някак по своему. От само себе си. Не се подразбира. Радвам се. Защото е красив и защото съм жива, за да се порадвам на слънцето, топлата есен и красотата на зимата.  Да споделя моменти на кафе и сладки със себе си, зареждайки сърцето си с усмивки и чисти думи. На откровение и съкровени желания, които са достижими. Във времето на търкалящата се седмица. Без мрънкане.