Публикации

Показват се публикации с етикета маски

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

И Когато Светлините Угаснат, Маските Падат

Изображение
Нещо като продължение на темата за "Самотата на върха" , която вече отдавна не е актуална, защото е приета като норма, но пък аз държа да акцентирам на нея. Леко наподобява еуфорията по празниците. Всеки пътува при роднини и почивки, за да се върне към действителността си след няколко дни. "Такъв е живота", казва баща ми, "90 % проблеми и 10 % хубави моменти, които да дават сила да се бориш за оцеляване като всички по целия свят" и това е вярно. Наскоро го разбрах, малко след тазгодишния Великден. И добре, че се случи, за да се приземя и смиря пред Бог. Иначе стои неестествено да се опитвам да контролирам събития, хора, отношения и т.н. Просто спрях и се чувствам по-добре. Сега, защо свързвам светлините и празниците? Защото общото между тях е, че заслепяват и се играят роли на големи щастливи семейства или личности, които изглеждат привидно доволни от факта, че са необвързани, хвалейки се как могат да правят всичко, което поискат без да се съобразяват с ня...

Вдъхновение в пепелта на феникса..

Изображение
Наскоро пих кафе в непознато заведение, понеже често ги обикалям сама, за да прекарам ценно време със себе си. Няма как някой да запълни личната празнота в сърцето.  Стоях и си мислех "Къде отидоха всички цели и вяра за доброто?", "Дали пролетната умора не ги завлече в своя постоянен и безкраен водовъртеж?" и други подобни въпроси..Не намерих отговори в ума си, сърцето мълчеше... Стоях и гледах няколко котки на заведението и кучета по плажа, които видимо бяха щастливи.. Само защото са живи и могат да тичат. Те, за разлика от хората, не слагат маски и се наслаждават на съществуването си.. Радват се, че просто са живи.  Така или иначе ми се изясни въпроса "Докога ще нося маската на някой друг, умело прикрита в собствента?"... Докато не предприема действия в моята лична и уникална, малка посока към дребни неща от живота и в последствие по-големи... Често имам сънища, кои като видения, кои като преживяни житейски ситуации с украса и те са също част от так...

С усет за приказност

Изображение
Всички приказки са с щастлив край, така е и в живота ни ако погледнем през различен ъгъл изникналите ситуации. Те понякога са като нагласени, но не ги виждаме и чувстваме, забързани в търсене на разни пантофки, придружени с принцове или пък на дами докато губим части от доспехите си – брони, щитове и т.н.. Често пъти сред тъмните воали, мистериозни срещи и неопределени посоки се крие всъщност нашата собствена истина за живота. Емоциите, които изживяваме създават нашата опитност и ни предпазват от неправилни отклонения от истинската ни посока, стига да чуем компаса си. Знаем за Пепеляшка и нейната маскировка в нощта на бала. Реално тя е попаднала не на точното място и среда за себе си, но именно затова изтърва пантофката си и принцът я намира, защото нашето съзнание е единственото, което дава ограничения. Известно е и за Спящата красавица /също и Снежанка/, които в различни ситуации и обстоятелства пропадат в бездната на илюзии и очаквания. Благодарение на злощастните си истории оба...