Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Да, днес ми е носталгично и  малко философско. Все още не ми е ясно пролет ли е или зима, защото времето е твърде променливо и ветровито. Може би като текущия момент в живота ми. Някак си вятъра ми напомня за отминалите моменти, срещи и хора, които някак отлетяха от моя живот именно през зимата и пролетта. Всъщност, аз обичам розите, те са ми любими цветя, но колкото и да се използват по романтично предназначение и уважително представяне, понякога навяват малко тъга. Рядко са ми подарявали цветя, а много ми се е искало. Смея да твърдя, че откакто си купувам сама рози, колкото и странно да изглежда, се чувствам по-добре емоционално и физически. Толкова цветя не съм виждала през живота си. Добре е,че започнах да правя този ритуал с купуването на роза почти всяка седмица. На работата си в офиса като гледам розата, ми действа успокояващо, защото нейната енергия действа за привличане на любов и богатство.  Между другото, има ритуал за наричане и пожелания като се слага сутрин рано ...

- Обичаш ли приказки? – Попита Валери своя събеседник. - Да, че кой не ги обича? – отвърна Сейбър, който по принцип мълчеше и слушаше без да изказва мнение, освен ако не го питаха . Той често гледаше с тъмните си очи някъде извън хоризонта, без да дава знак, че изобщо присъства физически в настоящия разговор. - Е, значи ще ти разкажа една приказка, която вярвам, ще разбереш правилно и ще чуеш, не само ще слушаш. Има разлика между това да се слуша и това реално да се чува какво се говори, както и да се разбира правилно.  Доста хора не желаят да разберат думите и чувствата, които се влагат в тях. Или пък просто се правят, че са наясно и са целите в слух. Имало едно време.. Не, всъщност времето е все още сега, непроменено към днешна дата, пълно със спомени от изминалите години.   Живеели две момичета, на разстояние точно десет минути една от друга, учили заедно, водели се най-добри приятелки. Споделяли всичко, или поне едната така си мисле...