С чехли на цветя по пътя
Имам си едни любими чехли във vintage стил , с много цветя по тях, макар че самият термин произлиза от идеята за интериора в къщи, свързан с добрите стари времена, които са били далеч по-хубави от сегашните неопределености във всяко отношение. Поне според мен. Обичам си въпросните чехли много и винаги ги съчетавам с една любима моя турско синя рокля, която нося от 3 години само през лятото. Не, че не мога да си купя нови дрехи или обувки, но точно тези са ми на сърце и са ми нещо като същност. Няма и да ги сваля докато не се прокъсат. Усещам си гореспоменатата визия така, както ми е с житейските мотота от известно време насам: "Като нямам мъж, имам пътища," "Щом съм неуместна някъде и за някого, не се и опитвам да стоя там" и "На когото му трябвам, ще ми се обади по телефона или ще ме намери лично." Хич не харесвам съобщенията по социалките. Преди години обичах хартиените писма, носеха ми емоция и щастие. Писмата бяха истински. Сега вече почти, никой не...