Публикации

Показват се публикации с етикета Домашен уют

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Понякога домът ухае на шоколад | Неделни есета | Лична Призма

Изображение
Понякога домът ухае на шоколад Понякога денят не ни подарява спокойствие. Подарява ни възможност сами да си го създадем. Тази седмица имах едно съвсем практично предизвикателство – зарядното на лаптопа ми изгоря. Първата ми реакция беше яд. Не заради самото зарядно, а защото за няколко часа спря работата ми по блога и книгите. Така започна един неделен ден, изпълнен с огледи на жилища, технически магазини и непрекъснато търсене на решение. След няколко часа обикаляне вече усещах умората. Огледите ме бяха приближили с още една крачка до мечтания дом за мен, дъщеря ми, папагалите и рибите, а новото зарядно най-после беше намерено. Тогава реших да направя нещо съвсем импулсивно. Да се поздравя. Не с нещо голямо. А с една чаша ръчно приготвен шоколад и малка кутия с домашни шоколадови бонбони, които открих случайно, докато обикалях из моловете. Понякога най-хубавите места не са планирани. Още с първата глътка и първата хапка нещо ме върна години назад. Не в сладкарница. А в кухнята на баба...