Публикации

Показват се публикации с етикета приятелство във времето

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

След 25 години – среща на випуска, която промени начина, по който гледам на миналото

Изображение
След 25 години Колко често си мислим за хората от миналото си? За онези съученици, с които сме делили класна стая, междучасия, мечти и страхове. Понякога животът ни разпръсква в различни градове, държави и съдби. Минават години. После десетилетия. И един ден времето ни събира отново. Тогава разбираме, че не само светът се е променил. Променили сме се и ние. Като всяка неделя, седя у дома с любимото си лате с канела и се наслаждавам на рядката тишина. Последните две седмици бяха изпълнени с пътувания, срещи и емоции. Сега папагалите ми пеят някъде наблизо, ароматът на кафе се носи из стаята, а аз съм по любимата си сатенена нощница и си мисля за една среща, която дълго ще остане в сърцето ми. Латето ми е приготвено от шейк с вкус на кафе и бадемово мляко – един от малките ритуали, които напоследък ми носят спокойствие и уют в неделните сутрини. Преди няколко месеца писах за срещите на випуска и за това какво се случва, когато времето събере отново хора, които някога са споделяли едни и...