Публикации

Показват се публикации с етикета традиционни занаяти

Щастието и лудостта на наивника

От -
Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...
Прочетете повече

Ръчна хартия – история и майсторство | Лична Призм

От -
Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 13 – Ръчната хартия: преди първата написана дума Дървената рамка се издига от съда с вода, а върху ситото остава тънък, влажен слой. През него още прозира светлина. Няма нищо от уверената плътност на страницата, която сме свикнали да разгръщаме, и едно невнимателно движение би нарушило едва появилата се повърхност. Тук започва ръчното производство на хартия — с отделени влакна, разпределени във вода, и с умението да бъдат събрани в равномерен лист. След книговезството се връщаме една стъпка назад по пътя на книгата. Преди сгъването, шева и красивата подвързия някой трябва да създаде материала, върху който ще останат думите. А историята на този материал е достатъчно богата, за да промени начина, по който гледаме дори на празната страница. „Преди да запази нечия мисъл, листът вече носи следите на нечий труд.“ Откритие с по-дълга история от една дата Началото на хартията често се свързва с китайския придворен служител Цай Лун и 105 г. сл.н.е. Историческите ...
Прочетете повече

Книговезство – изкуството на ръчната подвързия | Лична Призма

От -
Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 12 – Книговезството: изкуството да дадеш тяло на думите Преди книгата да застане на рафта, тя може да изглежда като купчина сгънати листове, поставени между две дъски. Редом с тях лежат игла, конец, парче кожа и инструменти, чието предназначение трудно се разпознава от пръв поглед. Няма заглавие върху гърба, нито завършена корица, която да привлича вниманието. В работилницата на книговезеца тези отделни материали трябва да се превърнат в предмет, способен да понесе многократно отваряне, прелистване и затваряне. Листовете ще запазят последователността си, кориците ще ги защитават, а конструкцията ще позволява на читателя да достига до текста. Тъкмо в това се крие особеността на занаята: книгата трябва едновременно да бъде събрана здраво и да остане подвижна. „Добрата подвързия пази страниците, без да им отнема свободата да се разгръщат.“ Книгата, която е преживяла вековете Един забележителен пример за дълголетието на подвързията е Евангелието на свети Кът...
Прочетете повече

Стъкларството: формата, която започва с дъх

От -
Изображение
  РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 11 – Стъкларството: формата, която започва с дъх В полумрака на работилницата нагорещеното стъкло свети върху края на дълга метална тръба. Майсторът я завърта и подава въздух през нея. В плътната маса се появява кухина, която постепенно нараства, докато около нея се очертават стените на бъдещия съд. За наблюдателя най-удивителна е промяната в поведението на материала. Стъклото, което познаваме като твърдо и крехко, тук се разтяга, издува и поддава на оформяне. То още няма хладната прозрачност на завършената чаша, но вече носи нейните пропорции. Сред многото техники на стъкларството духането превръща самото създаване в зрелище. Въздухът изгражда вътрешното пространство, докато отвън инструментите и движението определят неговите граници. Красивият предмет възниква между тези две въздействия. „Стъкларят оформя стените на съда около пространство, което самият той създава.“ Откритието, което прави стъклото по-достъпно Историята на стъкларството започва хилядо...
Прочетете повече

Кошничарство – древният занаят на плетените кошници | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 11 – Кошничарството: когато природата се превръща във форма Има предмети, които присъстват толкова естествено в ежедневието ни, че рядко се замисляме как са създадени. Кошницата е един от тях. В нея поставяме плодове, цветя, хляб или дребни вещи, носим я на пазар и я превръщаме в част от домашната украса. Зад привидно простата ѝ форма обаче стои занаят, който съчетава познаването на природните материали с точността на човешките ръце. Кошничарството принадлежи към най-древните начини, по които човекът е превръщал растенията в полезни предмети. Много преди появата на съвременните материали хората открили, че определени стъбла, клонки и влакна могат да бъдат огъвани и преплитани така, че да образуват съдове с различна големина и предназначение. В основата на това майсторство стои едно забележително умение – да се създаде устойчива форма от множество отделни, гъвкави части. „Кошничарството е изкуството да превърнеш гъвкавостта на природата в здравината на един пре...
Прочетете повече

Килимарство – традицията на българските килими | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 10 – Килимарството: когато нишките започват да пазят дома Един килим може просто да покрива пода. Но когато е изтъкан на ръка, в него могат да останат много повече неща – цветове, ритъм, местна традиция и безброй движения на човешките ръце. Поглеждаме един килим наведнъж. Виждаме централната композиция, повтарящите се фигури, цветовете и бордюра около тях. Ако хармонията е добра, погледът преминава през изображението почти без усилие. Тъкачът обаче никога не получава тази картина наведнъж. Пред него има стан, основа и нишки. Композицията трябва да се появи постепенно, ред след ред, докато онова, което съществува като замисъл, се превърне в материя. Точно това прави килимарството толкова интересно – то е едновременно практичен занаят и изкуство на композицията. „Килимът се вижда като цяла картина, но ръцете го създават нишка след нишка.“ Когато тъкането получи друга задача Вече се срещнахме с тъкачеството и видяхме как преплитането на нишките създава плат. Кили...
Прочетете повече

Дантелиерство – изкуството на фината дантела | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 9 – Дантелиерството: когато празното пространство става част от красотата Има занаяти, при които красотата се ражда от добавянето на материал. При дантелата тя се появява и благодарение на пространствата, които майсторът съзнателно оставя между нишките. Представете си фина дантела, повдигната срещу слънчевата светлина. Лъчите преминават през малките отвори, очертават цветя, листа и сложни преплитания, а отделните нишки изглеждат толкова нежни, сякаш едва успяват да задържат цялата композиция. И все пак тази привидна крехкост е резултат от изключителна точност. За да се появи един орнамент, майсторът трябва да знае не само къде да прекара нишката, но и как да изгради пространствата между отделните елементи. Именно те позволяват на светлината да премине през дантелата и разкриват нейната характерна лекота. Тук празното не означава липса. То е част от художествения замисъл. „Дантелата е изкуството да превърнеш нишките и пространството между тях в едно цяло.“ Зана...
Прочетете повече

Бродерия – когато конецът започва да рисува | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 8 – Бродерията: когато конецът започва да рисува Платът може да бъде завършен и без украса. Но понякога една игла, малко конец и човешката ръка превръщат повърхността му в място, върху което могат да останат цветя, знаци, истории и памет. След предачеството и тъкачеството нишката вече е извървяла дълъг път. Влакното е станало прежда, преждата е участвала в създаването на тъканта и сякаш работата ѝ би могла да приключи дотук. Човекът обаче отдавна е открил още една възможност – да вземе нишката отново и вместо да създава с нея плат, да започне да рисува върху него. Така се ражда бродерията – едно от онези майсторства, при които съвсем обикновени инструменти могат да създадат удивително сложен резултат. Иглата преминава през плата, конецът остава след нея и постепенно отделните бодове престават да бъдат просто движения. Те се превръщат в изображение. „Бродерията е рисунка, в която линията не е оставена от молив, а от нишка, преминала през човешките ръце.“ Преди ...
Прочетете повече

Кожарство – древният занаят зад естествената кожа | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 7 – Кожарството: когато материалът трябва да надживее времето Преди кожата да се превърне в чанта, обувка, колан или подвързия, тя трябва да премине през едно от най-старите човешки умения – превръщането на нетрайния материал в устойчив. Днес срещаме кожата предимно в завършената ѝ форма. Докосваме гладката повърхност на чанта, обуваме чифт обувки, закопчаваме колан или разглеждаме стара книга с кожена подвързия, без непременно да мислим за дългия процес, предшествал появата на предмета. А естествената кожа не започва като материала, който познаваме. Без подходяща обработка тя е органична материя, която се разлага. Затова едно от големите практически открития на човека е било как да я запази, стабилизира и превърне в материал, способен да служи години наред. Именно там започва кожарството – не от красивия предмет, който виждаме накрая, а от знанието как нещо нетрайно да бъде направено трайно. „Майсторството започва много преди красивият предмет да получи своят...
Прочетете повече

Ковачество – когато огънят дава форма на желязото | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 6 – Ковачеството: когато огънят прави желязото послушно Желязото изглежда като материал, който не би трябвало да се подчинява на човешките ръце. Докато не срещне огъня. Ковачницата е свят на крайности – жар и студен метал, тежки инструменти и фини движения, физическа сила и преценка, която трябва да бъде направена за секунди. Нагорещеното желязо се поставя върху наковалнята и под ударите на чука постепенно променя формата си. Майсторът обаче разполага с ограничено време, защото металът изстива, губи пластичността си и трябва отново да бъде върнат в огъня. Тъкмо в този ритъм между нагряването и оформянето се крие същността на ковачеството. Не е достатъчно човек да може да удря силно – трябва да познава материала достатъчно добре, за да разбира кога и как може да го промени. „Ковачът не побеждава желязото със сила. Той знае кога то е готово да приеме нова форма.“ Преди чука е огънят Човекът обработва метали от хилядолетия, но желязото поставя особени изисквания ...
Прочетете повече

Дърворезба – когато дървото започва да разказва | Лична Призма

От -
Изображение
РЪЦЕТЕ, КОИТО ПОМНЯТ Пост 5 – Дърворезбата: когато дървото започва да разказва Понякога създаването не означава да добавяш. Означава внимателно да отнемаш, докато от материала се появи формата, която си видял в него. Парче дърво лежи пред майстора. По него още няма цветя, птици, преплетени листа или сложни геометрични орнаменти. Има само естествените линии на дървесината, нейните възли, цвят и структура. После идва първият разрез и повърхността постепенно започва да се променя, докато онова, което доскоро е било гладко дърво, придобие релеф, дълбочина и образ. Дърворезбата е особен занаят именно защото майсторът не изгражда формата, както грънчарят оформя глината, и не свързва отделни елементи, както тъкачът преплита нишките. Тук създаването се случва чрез отнемане на материал, а всяко движение трябва да бъде достатъчно уверено, защото веднъж изрязаното трудно може да бъде върнато. Може би затова в дърворезбата има едновременно сила и търпение. Не е достатъчно да знаеш какво искаш да с...
Прочетете повече