Публикации

Показват се публикации с етикета когнитивно преосмисляне

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Симорон: преименуването и силата да сменим гледната точка | Лична Призма

Изображение
СИМОРОН Пост 2: Преименуването — когато сменим ролята, от която гледаме света Понякога най-трудно се освобождаваме не от самата ситуация, а от представата кои сме в нея. Симорон предлага необичаен експеримент: за кратко да оставим познатото си „аз“ настрана и да влезем в образ, който няма нищо общо с обичайния ни сценарий. Името е една от най-устойчивите части на самоличността. С него се представяме, подписваме се, откликваме, когато някой ни повика. С времето обаче около него се натрупват много невидими определения — представи за характера ни, за нещата, които умеем или не умеем, за ситуациите, в които се чувстваме силни, несигурни, успешни или безпомощни. Понякога започваме да определяме себе си като човека, който винаги закъснява, на когото определени неща просто не се получават или който предварително очаква неприятности. Повторени достатъчно често, подобни заключения вече не звучат като описание на отделно преживяване, а като част от самоличността. Именно с тази привидна устойчиво...