Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Историята на личностното развитие – откъде тръгва и накъде води днес? Въведение Личностното развитие не е модерна мода. То не започва с YouTube мотивационни видеа или семинари в хотелски зали. Истината е, че стремежът към вътрешно израстване съществува от хилядолетия. Днес просто го наричаме по различен начин. Но откъде всъщност тръгва личностното развитие? И защо в 21-ви век се превърна в глобална индустрия за милиарди? Древните корени на самоусъвършенстването Още в Древна Гърция философи като Сократ поставят основата с призива: „Познай себе си“. Това не е просто философска фраза – това е фундаментът на личностното развитие. В Изтока будистките практики учат на осъзнатост, самоконтрол и вътрешен мир. Медитацията, която днес е част от почти всяка програма за личностно развитие, има хилядолетна история. Тогава целта не е била успех, а мъдрост. Не богатство, а вътрешна свобода. Психологията променя всичко През 20-ти век личностното развитие започва да се оформя научно. Психолози като Abr...

  Какво е личностното развитие и защо е важно? Въведение Личностното развитие е процесът, чрез който човек подобрява себе си – мислите, емоциите, уменията и начина, по който възприема света. Това не е просто стремеж към кариера или материален успех, а път към вътрешна хармония и баланс между ум, сърце и дух. Все повече хора търсят личностно развитие, за да живеят по-осъзнато, да се справят с емоциите си и да изградят по-добри отношения с другите. История и произход Идеята за самоусъвършенстване е древна. Философи като Сократ учат: „Познай себе си“, а будистките практики акцентират върху вътрешния мир и осъзнатостта. През 20-ти век психологи като Абрахам Маслоу и Карл Роджърс въвеждат концепцията за самоактуализация – реализиране на пълния човешки потенциал.  През 70-те години се появява и коучинг индустрията, която предлага практични инструменти за постигане на цели, подобряване на увереността и развитие на емоционална интелигентност. Влияние върху здравето и живота Личностно...

  Напоследък често виждам реклами от Liven . Отначало не ги разбирах, но днес ми попадна именно онази реклама за идеализирането на партньора, премислянето на всичко и безсънните нощи. Минала съм вече през всичко и го над - раснах.  Затова и сега си ценя личното спокойствие повече от всякога и определено смятам да правя възможно най-малко компромиси със себе си, желанията си и това, което търся в хората и отношенията помежду ни. Написах достатъчно стихове и блог постове, за да съумея да кажа "Достатъчно" и да прекратя рязко с всички хора и неща, които не допринасят за усмивката и положителната енергия в живота ми. За по-модерно ще кажа "Game Over" на всички, с които играхме игрички на гоненица в животите ни. Какво е идеализацията? Когато човек се влюби в потенциал за нещо повече от това, което всъщност е. Идеализацията е нещо измамно, но много хора, понеже им е скучно и нямат личен живот или житейски цели, се вкопчват в създаването на определен образ от дадена лично...

  В последните дни най-неочаквано се случи да водя онлайн психологическа консултация. Беше неочаквано и странно, все пак не съм ги водила от много време.   Въпреки това, възприятията ми винаги са отворени за нов опит, защото животът ми е доста динамичен. Понякога казвам, че всичко е разпределено по часове в ежедневието ми. В някои ситуации това е добре, в други - не чак толкова.  Всъщност заплетените ситуации се разрешават доста лесно - "Ставаш и Тръгваш", казвам на всички, с които работя, консултирам и най-вече на себе си. Посоката не е чак толкова важна, колкото крачките извън зоната на комфорт.  Един познат мъж ме попита миналата година август месец по път за ново място, на което не бях ходила до тогава: "Защо да си развалям комфорта, за който съм работил толкова време?" Звучи като много логичен въпрос с цялото му самоуважение, самочувствие, егоцентризъм, увереност, че човекът е постигнал много и има богатство, макар не душевно, но все пак се чувства изобилие...

 "Действително, каквото е писано, това се случва, но има доста заобиколни пътища, наречени начин на живот и избор на житейска пътека. Ако всички знаеха какво ще им се случи, нямаше да се развиват по никакъв начин и да учат нови неща като придобиват различни умения. Тук идва и напомнянето: "Който търси, намира" Това е част от поста, който днес написах в групата си за бизнес с пластири във Фейсбук. Лично аз много обичам да общувам с хората в групите си по телефон предимно, защото е някак по-истинска комуникацията, отколкото с писане.  Даже напоследък се шегувам, че съм телефонистка. За мен бизнеса с пластирите One More International не е за парите, а по-скоро за мисията, общуването и вдъхновяването на хората да се погрижат за себе си. Има много разбити хора, които отказват да подобрят себе си, да опитат нови неща и да продължат живота си поради много минали разочарования. И аз бях там, но вече не съм. Избрах да продължа напред към своята нова квантова реалност.  Костваше...

  Последните седмици съм в тежък емоционален и екзистенциален период. Покрай всички бизнес срещи и обучения онлайн, домашни за личностното ми развитие, ангажименти към дъщеря ми, в един момент се почувствах изморена и енергийно изтощена.  Някак си всичко ми рухна за миг - бизнеса, желанието ми за връзка с определен човек, училищните несгоди на детето и проблемните ми отношения с нея.  Започнах саркастично да си задавам сама въпроси като: "Къде са ти парите? Къде ти е романтичната връзка и професионалния успех?" и много други такива теми ми изплуваха в съзнанието. На практика това е форма на само-саботаж.  Понеже винаги писането ми е действало терапевтично  и буквално ме е спасявало от депресивни състояния, отново се обърнах към листа. Това е моят стълб за живот на земята и душата ми. За себе си съм решила, че писането е моето призвание. Моят ментор и лайф коуч говори често за вътрешния критик. Като задълбах в мислите си, макар и негативни, което много добре умея...

Често хората се питат колко струва един човешки живот и той се оценява с различни мерителни единици – финансови, морални, материални и др. Моят отговор е, че стойността е точно пет секунди. Ужасяващи. Плашещи. Истински. През тях се взима решение дали да се спаси човек или да падне надолу с главата. Това се прави инстинктивно. Изборът в повечето случаи е положителен. Спасението напомня, че всичко създадено трябва да се цени и да се благодари за него, защото то не е даденост.       Защо точно пет секунди? Толкова бяха нужни за да оценя, че беззащитното ми дете, което падаше надолу с главата е най-важното нещо в живота ми. Хванах го бързо за малкото краче с риск да нараня само него, но го изправих с бързо движение. Ужасих се, намразих се за несъобразителността си за момента, а сърцата на двете ни се разтуптяха от безмерен страх. Случилото се ме научи на много неща за изключително кратък срок. За пръв път в живота си изпитах такъв физически страх. Но се п...

Наскоро пих кафе в непознато заведение, понеже често ги обикалям сама, за да прекарам ценно време със себе си. Няма как някой да запълни личната празнота в сърцето.  Стоях и си мислех "Къде отидоха всички цели и вяра за доброто?", "Дали пролетната умора не ги завлече в своя постоянен и безкраен водовъртеж?" и други подобни въпроси..Не намерих отговори в ума си, сърцето мълчеше... Стоях и гледах няколко котки на заведението и кучета по плажа, които видимо бяха щастливи.. Само защото са живи и могат да тичат. Те, за разлика от хората, не слагат маски и се наслаждават на съществуването си.. Радват се, че просто са живи.  Така или иначе ми се изясни въпроса "Докога ще нося маската на някой друг, умело прикрита в собствента?"... Докато не предприема действия в моята лична и уникална, малка посока към дребни неща от живота и в последствие по-големи... Често имам сънища, кои като видения, кои като преживяни житейски ситуации с украса и те са също част от так...

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...