Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

  Напоследък често виждам реклами от Liven . Отначало не ги разбирах, но днес ми попадна именно онази реклама за идеализирането на партньора, премислянето на всичко и безсънните нощи. Минала съм вече през всичко и го над - раснах.  Затова и сега си ценя личното спокойствие повече от всякога и определено смятам да правя възможно най-малко компромиси със себе си, желанията си и това, което търся в хората и отношенията помежду ни. Написах достатъчно стихове и блог постове, за да съумея да кажа "Достатъчно" и да прекратя рязко с всички хора и неща, които не допринасят за усмивката и положителната енергия в живота ми. За по-модерно ще кажа "Game Over" на всички, с които играхме игрички на гоненица в животите ни. Какво е идеализацията? Когато човек се влюби в потенциал за нещо повече от това, което всъщност е. Идеализацията е нещо измамно, но много хора, понеже им е скучно и нямат личен живот или житейски цели, се вкопчват в създаването на определен образ от дадена лично...

  В последните дни най-неочаквано се случи да водя онлайн психологическа консултация. Беше неочаквано и странно, все пак не съм ги водила от много време.   Въпреки това, възприятията ми винаги са отворени за нов опит, защото животът ми е доста динамичен. Понякога казвам, че всичко е разпределено по часове в ежедневието ми. В някои ситуации това е добре, в други - не чак толкова.  Всъщност заплетените ситуации се разрешават доста лесно - "Ставаш и Тръгваш", казвам на всички, с които работя, консултирам и най-вече на себе си. Посоката не е чак толкова важна, колкото крачките извън зоната на комфорт.  Един познат мъж ме попита миналата година август месец по път за ново място, на което не бях ходила до тогава: "Защо да си развалям комфорта, за който съм работил толкова време?" Звучи като много логичен въпрос с цялото му самоуважение, самочувствие, егоцентризъм, увереност, че човекът е постигнал много и има богатство, макар не душевно, но все пак се чувства изобилие...

 "Действително, каквото е писано, това се случва, но има доста заобиколни пътища, наречени начин на живот и избор на житейска пътека. Ако всички знаеха какво ще им се случи, нямаше да се развиват по никакъв начин и да учат нови неща като придобиват различни умения. Тук идва и напомнянето: "Който търси, намира" Това е част от поста, който днес написах в групата си за бизнес с пластири във Фейсбук. Лично аз много обичам да общувам с хората в групите си по телефон предимно, защото е някак по-истинска комуникацията, отколкото с писане.  Даже напоследък се шегувам, че съм телефонистка. За мен бизнеса с пластирите One More International не е за парите, а по-скоро за мисията, общуването и вдъхновяването на хората да се погрижат за себе си. Има много разбити хора, които отказват да подобрят себе си, да опитат нови неща и да продължат живота си поради много минали разочарования. И аз бях там, но вече не съм. Избрах да продължа напред към своята нова квантова реалност.  Костваше...

  Последните седмици съм в тежък емоционален и екзистенциален период. Покрай всички бизнес срещи и обучения онлайн, домашни за личностното ми развитие, ангажименти към дъщеря ми, в един момент се почувствах изморена и енергийно изтощена.  Някак си всичко ми рухна за миг - бизнеса, желанието ми за връзка с определен човек, училищните несгоди на детето и проблемните ми отношения с нея.  Започнах саркастично да си задавам сама въпроси като: "Къде са ти парите? Къде ти е романтичната връзка и професионалния успех?" и много други такива теми ми изплуваха в съзнанието. На практика това е форма на само-саботаж.  Понеже винаги писането ми е действало терапевтично  и буквално ме е спасявало от депресивни състояния, отново се обърнах към листа. Това е моят стълб за живот на земята и душата ми. За себе си съм решила, че писането е моето призвание. Моят ментор и лайф коуч говори често за вътрешния критик. Като задълбах в мислите си, макар и негативни, което много добре умея...

Наскоро пих кафе в непознато заведение, понеже често ги обикалям сама, за да прекарам ценно време със себе си. Няма как някой да запълни личната празнота в сърцето.  Стоях и си мислех "Къде отидоха всички цели и вяра за доброто?", "Дали пролетната умора не ги завлече в своя постоянен и безкраен водовъртеж?" и други подобни въпроси..Не намерих отговори в ума си, сърцето мълчеше... Стоях и гледах няколко котки на заведението и кучета по плажа, които видимо бяха щастливи.. Само защото са живи и могат да тичат. Те, за разлика от хората, не слагат маски и се наслаждават на съществуването си.. Радват се, че просто са живи.  Така или иначе ми се изясни въпроса "Докога ще нося маската на някой друг, умело прикрита в собствента?"... Докато не предприема действия в моята лична и уникална, малка посока към дребни неща от живота и в последствие по-големи... Често имам сънища, кои като видения, кои като преживяни житейски ситуации с украса и те са също част от так...

Днес отново съм по дънки с щриха на размисли. Доста скъсани от поредни разочарования. Които ме направиха по-силна и наясно със себе си. Осъзнах неща, които из кристализираха след среща с позабравени хора. Благодарна съм. Видях плам в очите им, които ми показа ясно, че дълго време съм се скитала по места, които не са моите и дълбини, в които нямам желание да плувам. Нито ги усещам, нито се виждам в тях като част от пъзела на живота си. Превърнах се в пътешественик, който вървеше без посока. В търсене на себе си някъде, където няма как да си освободи лично пространство. Съвсем сърдечно и съзнателно го признавам пред себе си. Без грам разкаяние, защото това даде нова опитност. Намерих парченца за изграждане на пирамида от ситуации, действия и постижения, които да обогатят душата ми и да ме върнат към центъра й. Често пъти се случва да се пътува безцелно и неопределено, за да се види човек ясно отстрани и някак си обективно, за да не се търси там, където няма как да се намери, за...

Според тълковния речник „мохикан” в преносен смисъл е последен защитник на кауза. В случая благородна. Не само на думи. Напротив, „неразумните” мохикани градят отношения и извършват действия в посока за подкрепа на другите. Без конкретни изисквания или пък очаквания. Рядко срещани люде. Тъй като настоящето време е изпълнено с „разумни индивиди”, които гледат да са „от полза” преди всичко за себе си, дори и в общуването си, останаха едни самотни представители на доброто племе, които изглеждат някак наивни и леко луди. Те искат да подкрепят хората заради тях самите. Мохиканите уважават чуждите мечти и приемат нещата такива, каквито са. Те обаче са единици и не се замислят твърде за лични ползи. Познавам няколко „неразумни” мохикани, които не търсят контакти само за ползите си, а защото наистина ценят личността на другите и я приемат безусловно. Такава, каквато е. С всички добри и лоши страни, в своята цялост. Самите мохикани се приемат също по този начин, в своята пълнота и човеш...

Валери пристъпваше бавно из морската градина. Гледаше двойките. Във всякакви  възрасти. Те се обичаха и това си личеше ясно. Едните караха заедно ролери, доверили се напълно един на друг и се подкрепяха взаимно, за да не загубят равновесие. Други пиеха заедно бира на плажа.  Трети се гушкаха по пейките, а четвърти се разхождаха по алеята, хванати за ръце. Докато Валери ги наблюдаваше, усещаше силно самотата си. Тя им завиждаше благородно. Както всеки човек иска емоции, страст, малко дивост, обич и истина, така го чувстваше и тя. Някои наричат тези изживявания любов, други - привличане, а трети не считаха за нужно да разсъждават излишно и се отдаваха на настоящия момент. В крайна сметка Валери си мислеше, че в наблюденията й за двойките имаше точно толкова минуси, колкото и плюсове. Тя правеше тези анализи с цел да се абстрахира от празнотата, която усещаше в себе си и липсата на човек, който да държи ръката й. Валери се чувстваше далече от хилядите двойки, които се ...

Дванадесет години бездействие в напразно очакване нещо да се случи или промени. Разбира се, това не се получава. Валери пиеше чаша червено вино и слушаше любимите си любовни рок балади. Така, както правеше преди дванадесет години, докато се подготвяше да приеме с гордо вдигната глава резултатите от университетите в Залцбург, Виена и Мюнхен, независимо какви.  Документите й се разглеждаха вече втори месец след подаването им през фондацията, която сътрудничеше с тях. Момичето кандидатстваше едновременно за петнадесет университета по съответните програми за чужденци.  Немският й език не можеше да се нарече перфектен, но определено се разбираше от хората тогава, тя полагаше усилия да направи по-добро произношението си, защото знаеше, че на това много се държи в страни като Австрия и Германия, където мечтаеше да живее. Приеха кандидатурата й само в два университета – Мюнхен и Залцбург. Тя не замина, но прие с чест и гордост постиженията си или поне така мислеше тогава. ...

Вдъхновено   от тематичната среща „ Ябълката на изкушението “. Неделя е . Време за приказност . Стоя и си мисля , отпивайки кафето си за чудото на днешния ден .   От   вчерашния останаха отзвуците от мислите за живота , погледнати през призмата на ябълката , нейната символика и мястото й в легедите . Имаше множество отражения на миналия опит , счупени , за да се преоткрият наново . Накратко казано , да се започне на чисто , макар и чрез минаване през изкушения , раздори и болезнено кървене на душата .   Но това остана за вчера . Днес е ново начало . Някои хора търсят друг човек   да създаде Рая в техния живот . А нужно ли е ?   И има ли такъв човек , който иска да е всичко за друг и да живее чужд живот ? Със сигурност , но това е илюзия или нещо като бягство от действителността .   Раят се създава от личност , а тя винаги може да ...