За вътрешния критик

 

Последните седмици съм в тежък емоционален и екзистенциален период. Покрай всички бизнес срещи и обучения онлайн, домашни за личностното ми развитие, ангажименти към дъщеря ми, в един момент се почувствах изморена и енергийно изтощена. 

Някак си всичко ми рухна за миг - бизнеса, желанието ми за връзка с определен човек, училищните несгоди на детето и проблемните ми отношения с нея. 

Започнах саркастично да си задавам сама въпроси като: "Къде са ти парите? Къде ти е романтичната връзка и професионалния успех?" и много други такива теми ми изплуваха в съзнанието. На практика това е форма на само-саботаж. 

Понеже винаги писането ми е действало терапевтично  и буквално ме е спасявало от депресивни състояния, отново се обърнах към листа. Това е моят стълб за живот на земята и душата ми. За себе си съм решила, че писането е моето призвание.

Моят ментор и лайф коуч говори често за вътрешния критик. Като задълбах в мислите си, макар и негативни, което много добре умея да правя, открих, че говорим за личната критика към мен от минали събития и хора. А уж направих сепарация с родителите си в Констелациите, което е много силно. Между другото, констелационното преживяване дава отговори на много въпроси и директно отработва проблемната ситуация от миналото, защото е силна практика.

Явно е нещо по-дълбоко и старо, но пък намирам за интересно, защото ми открива нови хоризонти в съзнанието и така наречената "сянка" на личността, която е редно да се приема по един или друг начин, защото човек е съвкупност от доброто и лошото в себе си. Двустранен свят.

И все пак като говорим за вътрешният критик,  по моя опит виждам няколко вариации откъде тръгва това: липса на реални резултати, родителско отношение в миналото към детето, разочарования от бившите партньори и провалени планове. 

В моя случай основния ми вътрешен критик е свързан с липса на реални резултати - Финансови и Авторитарни. Винаги съм започвала всяко мое начинание с много страст - бизнес или ново хоби. Понеже съм много интензивна и нетърпеливна, очаквам всичко много бързо да се случи. Когаго не стане, защото всичко изисква техническо време, много се ядосвам, гневя и отдръпвам настрани от събитията. 

Това ми коства голяма доза забавяне на постиженията и дори понякога съм се отказвала., защото в главата си чувам въпросите "Къде са ти парите? Къде ти е репутацията?" и т.н. 

Като се записах на курсове за личностно развитие, понеже бях в дълбока депресия,  заради липсата на резултати, любов отвън и пари, се научих да си пиша всичко в тефтер и вече съм изписала поне 10, но ефекта е голям. Имам два дневника - сутрешен и вечерен. 

Сутрин си паля свещ, докато пия кафе и слушам сърцето и душата си, връзката с тях е неимоверно важна, защото само суха логика не води до нищо добро. 

С емоционално покритие обаче, ситуациите бързо се променят в положителна посока, защото всичко е енергия, която хората усещат помежду си. Това и ми беше най-големия урок от всички курсове до момента за личностно развитие - любов и състрадание към себе си от гледна точка на това да не се само-обвинявам за всичко случващо се, защото аз мога да контролирам само своите реакции и чувствата до някаква степен. 

Във вечерния си дневник пиша събитията и знаците, които съм видяла през деня. Отначало ми беше трудно да виждам знаците на Вселената или Бог, или просто възможностите. 

С времето обаче започнах да се свързвам по-добре с реакциите си докато търся причините за тях и ги преработвам - плюсове и минуси, но най-вече какво съм научила от ситуациите, знаците и защо в мен са се събудили определени чувства. 

Повечето хора не търсят причини за поведението си, обаче аз точно това правя, за да мога да се поставям в обувките на отсрещната страна, защото никой не знае кога ще попадне в предизвикателна ситуация.

Писането много ми промени възгледите за живота и ми насочи фокуса по-скоро към процеса на постигане на резултати, отколкото над тях самите. 

В това е и тайната на успеха - човек да не се предава пред липсата на резултати, да е постоянен дори по навик за това, което върши и да пише в тетрадка намеренията си всеки ден дори да са скучни, сиви и елементарни като например "Слава богу, днес вече се наспах", защото имах и този проблем до януари месец - с безсънието.

Родителско отношение в миналото към детето е най-силният вътрешен критик. Детето е смачкано в повечето случаи от изискванията на родителите си и прехвърлените очаквания към него. Като майка, аз също съм допускала много грешки във възпитанието и отношението с детето си. Радвам се, че го осъзнах и поправям доколкото мога причининените травми. 

Но, преди да направя констелация за сепариране с майка ми и баща ми, аз живеех в една спирала на миналото, в която само чувах упреци и усещах неразбиране от родителите си. Сега вече знам, че те са направили най-доброто, което са знаели и можели. Точно както аз сега с моята дъщеря. 

Имаше период, когато като си купувах рокля, първата ми мисъл беше "Ох, майка ми няма да я хареса" и действително е така, но след многото писане и разсъждения, стигнах до най-силния и лечебен въпрос: "И какво от това?" 

Колкото повече си го повтарях, толкова повече го приемах като нова реалност. С баща ми ситуацията по-сложна беше, защото аз много го обичам и уважавам като мъж и човек. До определен момент смятах, че моя мъж е важно да е точно като него, но уви, мъжете в живота ми са били пълна негова противоположност. 

 Често си мислех в различни ситуации, които отказвах да реша самостоятелно: "Ех, татко сега шеше да постъпи по този начин". Това е позиция на дете, което не поема отговорност за живота си, късно го осъзнах, но ми даде много отговори на незададени въпроси. 

В същност родителството е най-предизвикателната задача в забързания свят днес. Твърде много информация и никой родител не слуша сърцето си, а то знае най-добре как да постъпи с детето си. В миналото някои родители са твърде изискващи към децата си и са на принципа на наградата "ако направиш това, ще имаш награда" - за успеха в училище и за приятелската среда.

 Това обаче дистанцира и отблъсква детето от родителите, то се изолира и търси само варианти, защото се чувства виновно, че разочарова очакванията на родителите си. Затова всички, които са родители е добре да уважават и приемат детето такова, каквото е без да вкарват страх, драма и зпалахи. 

За съжаление, аз съм го правила и не ми е приятно от това, но вече съм фокусирана и осъзнато не правя така.  В крайна сметка всички родители са били деца някога, но са забравили. А не бива да е така, защото детското в сърцето винаги дава искра да се продължи напред с радост за новото откритие.

Вътрешния критик казва с гласа на майката или бащата: "За нищо не ставаш, понеже нямаш шестица, висше, не разтребваш, мръсен си, без вкус за обличане и т.н..." Примери много, но те са пагубни за едно малко дете

Аз за 30 години едва се справих с думите, казани на шега от родителите ми "Ти си дебела и не си чак толкова красива", но днес си казвам "Аз съм прекрасна и чаровна жена и имам чудесно тяло" и това ми дава кураж да правя по-добри неща за тялото и организма си - да си поддържам външния вид и да ходя по разкрасяващи процедури. 

На моето дете сега винаги казм ва"Хубава си, умна и добра" и  да си го повтаря сама, за да го възприеме като нещо нормално. Това я прави щастлива и определено е по-добър подход. Думита наситина имат огромна сила, колкото по-рано се осъзнае, толкова по-добре.

Разочарвания от бивши партньори - тук също критикът е много силен. По принцип партньорите се отразяват един друг, енергията им е сходна, но често пъти партньора напомня на единия родител. Оттам започва вътрешното дразнене на другия човек. "Той защо така ми говори, да не ми е майка?" и т.н. 

Партньорите са хората,  с които човек живее в по-голямата част от живота си, често пъти  енергията се смесва дотолкова, че единият човек става безличен. Аз така съм била в някои от връзките си и определено не е красиво. Удря по самочувствието, спирам да се поддържам физически и ментално като човек.  

Не е добре да се допуска такова влияния, в смисъл, ако се купува дреха да се мисли "Той/Тя дали ще я хареса?", "Какво ще каже ако похарча повече пари?", "Дали няма да го разочаровам сексуално, ментално, емоционално?" и т.н. Отговорът е, че ако се очаква партньорът да се разочарова, човекът няма смисъл да стои с него.

 Някои партньори наистина казват "Това не ти отива, не чистиш достатъчно" и т.н. обаче ако се поддаде някой н а такова влияние, това ще доведе до свиване и посивяване на идентичността. Важно е да се отстоява личния стил, вкус и живот, защото всеки има нужда от време за себе си. Но някои хора съзнателно избират да потънат във връзката и тя се разпада, защото две енергии поддържат живот, не една. 

Например Ин и Ян митологията е баланс и много други примери може да се намерят. Затова при разочароващо отношение от страна на партньора пак се отива на въпроса "И какво от това?" и човек не е добре да се поддава на внушения и обвинения. Ако го допусне, връзката приключва до определен период от време. Индивидуалността няма как да се скрие, а  сърцето винаги побеждава ума и маските рано или късно.

Разочарованията от бившите партньори е добре да се оставят в миналото, защото иначе няма живот в нова връзка. Каквото са казали, казали, не е добре да се помни постоянно лошото внушение, защото изяжда доброто възприятие от настоящата ситуация.

Провалени планове - този критик е също силен, защото е обвързан с емоция. Плановете са хубаво нещо, но да са гъвкави, защото иначе има много разочарования. Например аз съм имала дългосрочни планове за 1 година, нещо се случва и всичко изградено рухва за 3 месеца например. При провалените планове въпросите на критика са саркастични: "И какво направи сега? Едно голямо нищо и няма да ти се случат нещата". 

Да, болезнено е да се провали план и многократно съм го изпитвала, но пък затова има решение и то е поне два резервни плана. Този критик води до много силен само-саботаж, който на никого не е нужен. В крайна сметка времето не се връща назад, за да се промени ситуацията. Тя може да се промени само в момента.

Като цяло, моите планове ги правя за седмица, максимум месец. Убедила съм се, че по-дълъг срок е някак нереалистичен. Но гъвкавостта тук играе ключова роля и мислите тип "Всичко е за добро и ще дойде по-добра възможност" .

Накратко това е за вътрешните критици. Борбата с тях е сложна, но не невъзможна, обаче е нужно много писане, за да излезе всичката болка и мрак от душата на хартията.