Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026, и цели, които смятам да изпълня — цели, които отлагах твърде дълго. Ще ви споделя една кратка история. По Коледа бях при родителите си. През това време част от рибите в аквариума ми бяха умрели, както и няколко охлюва, но една от рибите беше родила малки. Когато се прибрах у дома, видях нов живот — едно малко бебе риба телескоп. Боец за живот сред огромните риби и пълния хаос в аквариума. Филтрите бяха запушени от целия хайвер, хвърлен от охлювите и рибите. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката на малкото телескопче. Общо съм загубила 16 риби и 6 охлюва тази година — от юли до сега. Такъв беше и моят житейски период — изпълнен с огромни загуби, смърт на чувства, на части от душата, трансформация и постепенно създаване на новия ми живот. И въпреки цялата смърт, малкага  риба оцеля. Бореше се наравно с големите риби за живота си, при лоши условия и без защита. Сега гледам...

Честито Рождество Христово! Щастлиа и благодарн съм, че  тази Коледа съм на място, където вали сняг. За първи път от много години ми се сбъдна желанието да съм на топло в къщи с близките хора и навън да се сипе сняг. Навежда ме на мисълта, че снегът покрива и изчиства всичко мръсно и забравено като го отнася със себе си като се стопи.  Днес ми хрумна хубава мисъл, не съм сигурна стих ли е или не, но ще напиша нещата така, както ги усещам и чувам в съзнанието си. Разсипват се моментите, тъй както пясъка през пръстите на времето. И шепа думи само ни остават, които да запишем по себе си или пък на хартия, Че миговете понякога забравят се, а избледнява фотолентата на мозъка. Затуй бъдете с хората, които ви обичат и не забравят въпреки досадата На ежедневието, което понякога предизвиква самотата и униване. Събират се скъпоценни спомени в ковчеже, пълно с красиво изобилие.

Когато се влюбим в потенциала, а не в човека Колко безсънни нощи може да преживее човек, докато разбере, че не е бил влюбен в реалността, а в собствената си идея за нея? Напоследък често виждам реклами на Liven. Дълго време не им обръщах внимание. Докато един ден не попаднах на реклама за идеализирането на партньора, за премислянето на всяка дума, за безсънните нощи и въпросите „какво ако…“. Усмихнах се. Не защото темата е смешна, а защото ми е твърде позната . Минала съм през всичко това. И не просто съм го преживяла – надраснах го . Днес ценя личното си спокойствие повече от всякога. И съм стигнала до едно много просто решение – да правя възможно най-малко компромиси със себе си, с желанията си и с това, което търся в хората и отношенията помежду ни. Написах достатъчно стихове и блог постове, за да се науча да казвам „Достатъчно“ . Да прекратявам рязко всички връзки, ситуации и хора, които не носят усмивка и положителна енергия в живота ми. По-модерно казано – Game Over за всички, с...

Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Днес ще съм кратка и ясна, което като че ли бях позабравила последните години. С приключването на 2025, която беше кармична с число 9, което според  нумерологията е приключване на всичко старо като цикли, отношения, основа на живот и т.н, свършват и онези битки, в които няма равенство и отношения, в които липсва реципрочност. Това забелязах по себе си и тези хора, с които общувам качествено и преди всичко на живо. Друга форма на комуникация почти не признавам, може би чат пат телефонните разговори, но вече гордо мога да кажа, че приключих със социалните мрежи и споделянето в тях. Да, губи се популярност, но кому е нужна тя ако на живо никой не вижда човек и не говопи с него! Напоследък така мисля и си пазя личнната енергия, вместо да пиша по социалките. Единствено /YouTube канала мисля да си оставя, за да давам послания. За мен 2025 беше поучителна година и съм благодарна за всичко в нея, което в по-голямата си част беше предизвикателно и драматично. Бях и на върха на известността...

Коледната елха напомня за време, когато тичаха деца Покрай фурната, която стопляше бисквитената душа. Тази година отново ще е същото, но като една нова луна. От Wikipedia :  Коледна звезда (също Поинсетия или Понсетия) (Euphorbia pulcherrima) е растение от семейство Млечкови . Родина на коледната звезда са тропическите райони на Мексико и Гватемала . Там тя се среща под формата на храсти с височина до 3 – 4 метра. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България. Преди много години взимах всяка Коледа растението "коледна звезда", защото всички останали го правеха и исках да съм в час с модата. Дори не знаех как се отглежда. Последните три години прекратих тази си традиция, но все още винаги украсяваме с детето коледната елха.  Днес импулсивно реших да си взема отново "Коледна звезда", но вече знам какъв е смисъла да имам това растение заради себе си. То дава някак си душа в дома и настроение. Дадох си сметка ко...

Когато целите ни се променят: компасът е по-важен от релсите Понякога най-смелото решение не е да преследваш целта си на всяка цена. Понякога най-смелото решение е да признаеш, че тя вече не е твоята. Дълго време вярвах в класическата идея за целеполагане. Поставяш си ясна цел, правиш план и просто следваш стъпките, докато я постигнеш. Звучи логично. Но животът рядко се движи по права линия. С времето започнах да забелязвам нещо просто, но важно – реалността се променя по-бързо от нашите планове. Появяват се нови обстоятелства. Срещат се  различни възможности, а понякога се променяме и самите ние. Цел, която вчера е изглеждала напълно правилна, днес може вече да не е. Тук не става дума за съмнение, а за избор. Така постепенно стигнах до една идея, която наричам адаптивно целеполагане . За мен това означава да приемем целите не като твърди и окончателни решения, а като посока. Посока, в която тръгваме, но към която можем да се отнасяме с достатъчно честност и гъвкавост, за да кориги...