Публикации

Показват се публикации от декември, 2025

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Последният ми пост за 2025: нов живот, равносметка и сила да продължа

Изображение
🖋️ Това е последният ми пост за 2025 година Понякога животът не ни пречупва. Той ни изчиства. От хора. От илюзии. От самите нас… такива, каквито сме били. И точно в този хаос се ражда нещо ново. Това е последният ми пост за 2025 година. Предстоят много неща, които съм планирала за 2026 — цели, които отлагах твърде дълго. Но преди да тръгна напред, искам да оставя нещо тук. Една история. По Коледа бях при родителите си. Когато се прибрах, аквариумът ми не беше същият. Част от рибите бяха умрели. Няколко охлюва — също. Филтрите бяха задръстени. Водата — тежка, почти неподвижна. Имаше хаос. И загуба. Но между всичко това… имаше живот. Малко бебе риба телескоп. Само. Крехко. И въпреки това — оцеляло. Три големи риби бяха мъртви, включително и майката му. Общо 16 риби и 6 охлюва загубих тази година. И в този момент осъзнах нещо. Това не беше просто аквариум. Това беше моят живот. Последните години бяха изпълнени със загуби. Смърт — не само буквална, но и на чувства. На връзки. На части от ...

Засипани в снега на времето

Изображение
Честито Рождество Христово! Щастлиа и благодарн съм, че  тази Коледа съм на място, където вали сняг. За първи път от много години ми се сбъдна желанието да съм на топло в къщи с близките хора и навън да се сипе сняг. Навежда ме на мисълта, че снегът покрива и изчиства всичко мръсно и забравено като го отнася със себе си като се стопи.  Днес ми хрумна хубава мисъл, не съм сигурна стих ли е или не, но ще напиша нещата така, както ги усещам и чувам в съзнанието си. Разсипват се моментите, тъй както пясъка през пръстите на времето. И шепа думи само ни остават, които да запишем по себе си или пък на хартия, Че миговете понякога забравят се, а избледнява фотолентата на мозъка. Затуй бъдете с хората, които ви обичат и не забравят въпреки досадата На ежедневието, което понякога предизвиква самотата и униване. Събират се скъпоценни спомени в ковчеже, пълно с красиво изобилие.

Когато се влюбим в потенциала: Лични уроци за идеализация, доверие и лична трансформация

Изображение
Когато се влюбим в потенциала, а не в човека Колко безсънни нощи може да преживее човек, докато разбере, че не е бил влюбен в реалността, а в собствената си идея за нея? Напоследък често виждам реклами на Liven. Дълго време не им обръщах внимание. Докато един ден не попаднах на реклама за идеализирането на партньора, за премислянето на всяка дума, за безсънните нощи и въпросите „какво ако…“. Усмихнах се. Не защото темата е смешна, а защото ми е твърде позната . Минала съм през всичко това. И не просто съм го преживяла – надраснах го . Днес ценя личното си спокойствие повече от всякога. И съм стигнала до едно много просто решение – да правя възможно най-малко компромиси със себе си, с желанията си и с това, което търся в хората и отношенията помежду ни. Написах достатъчно стихове и блог постове, за да се науча да казвам „Достатъчно“ . Да прекратявам рязко всички връзки, ситуации и хора, които не носят усмивка и положителна енергия в живота ми. По-модерно казано – Game Over за всички, с...

Гласът на Тишината

Изображение
Ето, че  наближава заветният край на 2025, който за мен е горчиво-сладък и много нетърпеливо очакван, защото 2026 ще е моята година и съм си я планирала отгоре отгоре до лятото. В движение ще реша другите месеци как ще се развият. Завърших и постигнах всичко, което си бях набелязала за 2025  и изключително много израснах като личност без помощта на външни фактори, защото щастието и спасението са вътре в сърцето на хората и никъде другаде. Рейки, енергийни практики, писане на ръка, четене на стойностни книги и т.н. са най-добрите помощници, когато човек иска да намери себе си.  Другото - психолози, тренинги, книги за личностно развитие, лайф коучове, социални мрежи и т.н. е просто излишен шум в главата.. Щастлива съм, че вече съм пасивна  в социалките и имам достатъчно време да разговарям със себе си, намирайки най-правилните решения за моя живот и ситуация. Гласът на тишината винаги е най-силен и там се вижда истината за всяка една житейска ситуация и нейната стойно...

Напред въпреки всичко и всеки

Изображение
Днес ще съм кратка и ясна, което като че ли бях позабравила последните години. С приключването на 2025, която беше кармична с число 9, което според  нумерологията е приключване на всичко старо като цикли, отношения, основа на живот и т.н, свършват и онези битки, в които няма равенство и отношения, в които липсва реципрочност. Това забелязах по себе си и тези хора, с които общувам качествено и преди всичко на живо. Друга форма на комуникация почти не признавам, може би чат пат телефонните разговори, но вече гордо мога да кажа, че приключих със социалните мрежи и споделянето в тях. Да, губи се популярност, но кому е нужна тя ако на живо никой не вижда човек и не говопи с него! Напоследък така мисля и си пазя личнната енергия, вместо да пиша по социалките. Единствено /YouTube канала мисля да си оставя, за да давам послания. За мен 2025 беше поучителна година и съм благодарна за всичко в нея, което в по-голямата си част беше предизвикателно и драматично. Бях и на върха на известността...

Нова Луна - Хайку под Коледната Звезда

Изображение
Коледната елха напомня за време, когато тичаха деца Покрай фурната, която стопляше бисквитената душа. Тази година отново ще е същото, но като една нова луна. От Wikipedia :  Коледна звезда (също Поинсетия или Понсетия) (Euphorbia pulcherrima) е растение от семейство Млечкови . Родина на коледната звезда са тропическите райони на Мексико и Гватемала . Там тя се среща под формата на храсти с височина до 3 – 4 метра. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България. Преди много години взимах всяка Коледа растението "коледна звезда", защото всички останали го правеха и исках да съм в час с модата. Дори не знаех как се отглежда. Последните три години прекратих тази си традиция, но все още винаги украсяваме с детето коледната елха.  Днес импулсивно реших да си взема отново "Коледна звезда", но вече знам какъв е смисъла да имам това растение заради себе си. То дава някак си душа в дома и настроение. Дадох си сметка ко...

Адаптивно Целеполагане

Изображение
Когато целите ни се променят: компасът е по-важен от релсите Понякога най-смелото решение не е да преследваш целта си на всяка цена. Понякога най-смелото решение е да признаеш, че тя вече не е твоята. Дълго време вярвах в класическата идея за целеполагане. Поставяш си ясна цел, правиш план и просто следваш стъпките, докато я постигнеш. Звучи логично. Но животът рядко се движи по права линия. С времето започнах да забелязвам нещо просто, но важно – реалността се променя по-бързо от нашите планове. Появяват се нови обстоятелства. Срещат се  различни възможности, а понякога се променяме и самите ние. Цел, която вчера е изглеждала напълно правилна, днес може вече да не е. Тук не става дума за съмнение, а за избор. Така постепенно стигнах до една идея, която наричам адаптивно целеполагане . За мен това означава да приемем целите не като твърди и окончателни решения, а като посока. Посока, в която тръгваме, но към която можем да се отнасяме с достатъчно честност и гъвкавост, за да кориги...