Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Напред въпреки всичко и всеки

Днес ще съм кратка и ясна, което като че ли бях позабравила последните години. С приключването на 2025, която беше кармична с число 9, което според  нумерологията е приключване на всичко старо като цикли, отношения, основа на живот и т.н, свършват и онези битки, в които няма равенство и отношения, в които липсва реципрочност.

Това забелязах по себе си и тези хора, с които общувам качествено и преди всичко на живо. Друга форма на комуникация почти не признавам, може би чат пат телефонните разговори, но вече гордо мога да кажа, че приключих със социалните мрежи и споделянето в тях.

Да, губи се популярност, но кому е нужна тя ако на живо никой не вижда човек и не говопи с него!

Напоследък така мисля и си пазя личнната енергия, вместо да пиша по социалките. Единствено /YouTube канала мисля да си оставя, за да давам послания.

За мен 2025 беше поучителна година и съм благодарна за всичко в нея, което в по-голямата си част беше предизвикателно и драматично. Бях и на върха на известността с книгите си, на дъното също с разделите си с приятели, домашни любимци и любовници, които ме насочиха по друг път, кюм моите цели, който стартира 2026, когато съм изрязала всичко старо.. 

Спокойна съм, изживях всичко, което ми се полага на тази възраст и сега вече мога да надграждам. Докоснах се до интуицията си и благодарение на нея продължавам напред въпреки всичко и всеки, който ме разсейва, подоценява и наранява. 

Щастлива съм, че виядх достатъчно от хората, за да мога оттук нататък за много кратко да ги разбирам що за птици са и дали искат да имаме общ път. 

Това осъзнаване доста ми вдигна енергийните вибрации и лично изпитвам самотата на върха, макар че е в начален стадий. 

Възможно е така да остане, имам си сериозни творчески планове и не съм сигурна вече дали изобщо искам да общувам с нови хора. Мисля, че няма вече какво да ме изненада неприятно, а и си ценя спокойствието в душата и дома.

Що се отнася до приятните изненади, тях ги чакам с отворено сърце и те започнаха да идват точно тогава, когато пуснах всичко старо и продължих напред в живота си с това, което имам като основа, знания и интуитивност. Друго е да вървиш спокойно по пътя с овладени чувства и нулеви очаквания.

Така че през болка, мъка, негативни модели и ситуации човек винаги може да продължи напред въпреки всичко и всеки, стига да го иска със сърцето си и да е в мир с ума си. Защото когато сърцето и ума са на едно мнение, всичко става леко и се пуска във Вселената с любов - хора, его, гордост, емоции. Там е истината за щастливия живот- да се пускат нещата свободно и да се дава точно толкова, колкото се получава. По този начин процеса за движение напред е много улеснен.





Коментари