В посока извън мрежата...

Хм, не зная защо съм така агитирана в последно време от всички социални мрежи до такава степен, че почти вече не влизам в тях освен ако нямам нещо сериозно и хубаво за мен да споделя. 

Някак ми е досадно към момента да чета съобщения от хора, които ми имат телефона и можем да се чуем или евентуално видим за по-истинска комуникация. А и не ми се отговаря, защото като си пусна анализа на престоя пред телефонния екран се хващам за главата от ужас колко време съм загубила от живота си.

Тъй като този феномен е при мен от последните ми раздели с хора, с които имахме я телефонна любов, я онлайн комуникация между 3 часа, 3 дни, 3 месеца и дори 3 години с прекъсвания, ми писна да се занимавам с предимно несериозно общуване Кой не се обадил в уречения час, кой не написал отговор на съобщение и т.н. 

Докато преди и аз съм била в този филм за не-отговарянето на съобщения, което обикновено означава игнориране на човека и съм се дразнила от това, сега и аз съм така, но с други хора. Явно е форма на кармична присъда. Днес вече и аз разбрах защо се е случило така с мен в миналото ми.

Онлайн общуването убива човешкото такова, но всички са там под илюзорната представа, че "има повече риби за хващане в мрежата", каквато и да е това средство за улов. Е, да, безспорно изборът е огромен, но всичко остава онлайн. И има ли смисъл да е така - да правиш любов в мрежата, да показваш снимки с филтри, за да привлечеш внимание на някого си и го постигаш, обаче е "Здр, кп?" /Здрасти, какво правиш?/, "Сама ли си да ти пратя една снимка?" или "Чаках да ми звъннеш, ама ти не се обади". 

Вече като публикувам снимка, съм без грим, защото няма да лъжа себе си и другите и изобщо не искам да привличам някакво неопределено внимание към физическите си показатели. Има достатъчно такива хора, а аз искам да впечатлявам с нещо друго освен външния вид.

Ами няма и да се обадя,  щом всичко ще е онлайн, по-добре да си купя робот. Такъв тип съобщения се пишат на по минимум 10 човека в мрежата. Нима животът е така скучен на някои хора, че да чакат някой да им се обади и да поеме инициатива за създаване на нещо, каквото и да е то? Очевидно, да. 

Любов, бизнес, пари...Хайде, всички онлайн!. Да, ама не. Любовта и бизнесът се правят с уважение и репутация, които се градят на живо. Оттам идват и парите, който иска да работи, обаче.

Истинските отношения се градят на живо и с реални разговори. Ако няма възможност за това към момента, поне да има план кога може да се случи. Другото е загуба на време и мълчаливо оттегляне и игнориране, че е по-лесно. 

Поне като ще е край на едни отношения, да се каже по телефон или в очите, някак е по-истинско и дава яснота за ситуацията. Тогава вече никой никого няма да търси по никакъв начин, защото всичко е казано, направено и изяснено. Моята позиция е такава и действията ми в тази посока също са конкретни.

Та така, рязко и драстично, днес след 3-дневен разговор, преди това 2-дневен и по-преди 5-дневен в различни времеви и месечни интервали, понеже винаги говоря само с 1 човек онлайн за разлика от много други рибоци из мрежата, казах "“Хайде, стига толкова!" и се изключих от всички социални медии и онлайн приятели-наблюдатели. Поне да видя кои 3 истински в реалността ще останат, ако имам късмет. :)

По този начин реших въпроса с посоката извън мрежата, защото ми писна от глупости. Един човек, ако държи на друг, вдига телефона, ако е далеч и му се обажда, а ако е близо, намира време в някой от почивните си дни да се видят, независимо, че е на по-голямо времево разстояние.

Вървенето в посока извън мрежата е като се правят стъпки в истинската реалност без човек да се прави на клоун или изтривалка, пазейки емоционалната, менталната и физическата си автентичност.