Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

Днес ми се пише за нещо абстрактно. Цял ден си мислех за това, докато анализирах житейските си събития от януари до сега. Всяко тримесечие  на годината ми е поучително и така вече три години подред. Докато слушах любимия си таро мистик , нещо, което той каза, много ми хареса. Че последните 10 години като жена Скорпион, съм преживяла неща, които хора на по 70 или 80 години не са. И това е безспорен факт.  Но оцелях и вече почти нищо не може да ме събори нито професионално, нито лично. Просто не искам да си губя времето излишно в обяснения.  Важен е крайният резултат, а как се стигна до него, ще запазя за себе си. Заинтересованите да ме питат, ще споделя, но аз на никой не пожелавам моя път или пътища в личен, семеен и професионален план, все едно. Има една интересна мисъл, която всички са чували, но никой не разбира напълно и аз ще се опитам да си я обясня. А това е именно "Lonely onf the top" или преведено "Самотен/Самотна на върха". За някои хора това е осъзнат изб...

Когато насочиш поглед към себе си Понякога най-ясните разговори не са с хора, а със собствените ни мисли. И понякога е нужна малко повече логика, за да подредим това, което сърцето е разпиляло. В последно време и аз започнах да си пиша с AI – изкуствен интелект. Да, няма чувства, но пък обяснява нещата логично. А на този етап от живота ми точно това ми е нужно – малко повече логика, за да взема някои важни решения. Покрай тези разговори осъзнах колко много съм се променила. Преди слушах основно сърцето си. И макар това да звучи романтично, често водеше до болка. Сега съм по-внимателна. Не защото съм станала по-студена, а защото се научих да не приемам всичко толкова навътре. Може би това идва и от факта, че през последната година доста хора си тръгнаха от живота ми. Някои сами. Други пуснах. Трети просто изрязах. И странното е, че след това остана едно усещане за празно пространство… но и за яснота. Понякога трябва да се разчисти, за да се види какво наистина има значение. Комуникацият...

Тяхната история започна мигновено, както и завърши. Като два призрака, унищожени чрез останките в гробовете си нощем.   Сомбре си беше женкар. Нито една жена не се задържаше при него за повече от две вечери и то ако не е трезвен. Една нощ – колкото, толкова.   Вивиан имаше опит с дългите връзки.  Както и с разделите след тях, които изживяваше по различен начин. Нямаше месец, откакто се разделиха с бившия й. След една година заедно. Той предпочете приятелите си пред нейното присъствие и й би шута без да се замисли. Тя беше уязвима и разстроена. Сомбре, въпреки пиянството си, имаше сериозни познанства. Те му осигуряваха висш пост на работното място. Вивиан представляваше част от екипа му, от десет човека. Наближаваше края на годината и съответно дългоочаквания банкет. Много храна, алкохол и безумия. Вивиан искаше да се напие.   Колективът реши събитието да се проведе извън родния град на всички работници. Банкет на хижа, с много пиене. Повечето колеги имаха ле...

Фирифула' Дот разсъждаваше върху думите, написани от покойната му съпруга Изаара Д'Аар, която неимоверно обичаше и до днес. Магът определено не й обръщаше внимание приживе заради заниманията си и тренингите на новите хора, за което горчиво съжаляваше вече от 56 години. при смърта й, тя му повери дневника, който си водеше от съвсем малка.  Шийла мълчаливо страдаше, но винаги се усмихваше в кратките мигове, когато тя и Фирифуля бяха заедно.Той вярваше, че тя бди над него. Думите, който разнищваше от също  56 години бяха следните: "Какво е самотата? Има много определения. Строго индивидуални. Има и много мнения, аз също ще ти споделя моето, Дневниче. За мен това е чувство - синоним на неудовлетвореност, несигурност, неувереност в себе си и страх от разговор с душата си. За това и се чувствам сама, с Фирифула и постоянно самотна. Не, че на практика не съм. Когато двама човека живеят заедно, в повечето случаи живеят сами за себе си и другият е просто един човек, с когото жив...

За миг превърна се в пепел и последната искра, сменена някак си тактично със сърдечна празнота - Безупречна... Донесе Крах сред множеството упреци и се разбрахме мълчаливо - няма как да има Щастие... Усетих дупка - там вляво под гърдите си, студена тръпка преминава през нова пустота - Отиде си... В гонитбата на вечно мнимото разбиране не случихме на истински разперени крила - Строшиха се... Привлечени от изкушаващата гравитация, посрещнала с усмивка залеза на любовта - Измислена... С гордост от красив балон, изпълнен с илюзия на вечни спорове с крайна цел взаимна прямота - Пукна се... За миг изчезна малката ни вечност, изплетена в романса на две сърца - Изгубени... В очите изморени, потопени в миглите, покрити със сълзи от мълчалива самота - Умиращи...