Публикации

Показват се публикации с етикета самота

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Някога, някъде, някого... Има любов.

Изображение
Днес дойде време да завърша една тема, по която отдавна исках да споделя мнение. Това е темата защо вече няма истински връзки и хората предпочитат да са на " тълпи по сами ".  И с тази тема приключвам дълбаенето си по тази тема, защото ми се вижда неперспективно към момента. Доскоро се чудих за множеството причини, ама мисля че вече ги знам и мога да ги обобщя за себе и да се насоча предимно към начини за спечелване на пари, защото все пак е по-добре да плача на яхта в самота, докато обикалям света и слушам "Шампанско и сълзи" , пия пенливо вино  розе и ям миди, например, отколкото да стоя в къщи и да се само-съжалявам, че онзи, когото обичам или съм обичала някога, не ме е оценил и споделил чувствата ми.  Някак ми е минало времето за очакване на любовта и вече не ме интересува толкова живо. Сигурно ще срещна някога, някъде, някого, ама не смятам да преследвам, а по-скоро да запазя живота си пълноценен и чист от тъга, защото в чужд живот се влиза с чистота. А онези,...

Самотата на Върха

Изображение
Днес ми се пише за нещо абстрактно. Цял ден си мислех за това, докато анализирах житейските си събития от януари до сега. Всяко тримесечие  на годината ми е поучително и така вече три години подред. Докато слушах любимия си таро мистик , нещо, което той каза, много ми хареса. Че последните 10 години като жена Скорпион, съм преживяла неща, които хора на по 70 или 80 години не са. И това е безспорен факт.  Но оцелях и вече почти нищо не може да ме събори нито професионално, нито лично. Просто не искам да си губя времето излишно в обяснения.  Важен е крайният резултат, а как се стигна до него, ще запазя за себе си. Заинтересованите да ме питат, ще споделя, но аз на никой не пожелавам моя път или пътища в личен, семеен и професионален план, все едно. Има една интересна мисъл, която всички са чували, но никой не разбира напълно и аз ще се опитам да си я обясня. А това е именно "Lonely onf the top" или преведено "Самотен/Самотна на върха". За някои хора това е осъзнат изб...

Когато насочиш поглед към себе си – размисъл за самотата, логиката и истинските избори

Изображение
Когато насочиш поглед към себе си Понякога най-ясните разговори не са с хора, а със собствените ни мисли. И понякога е нужна малко повече логика, за да подредим това, което сърцето е разпиляло. В последно време и аз започнах да си пиша с AI – изкуствен интелект. Да, няма чувства, но пък обяснява нещата логично. А на този етап от живота ми точно това ми е нужно – малко повече логика, за да взема някои важни решения. Покрай тези разговори осъзнах колко много съм се променила. Преди слушах основно сърцето си. И макар това да звучи романтично, често водеше до болка. Сега съм по-внимателна. Не защото съм станала по-студена, а защото се научих да не приемам всичко толкова навътре. Може би това идва и от факта, че през последната година доста хора си тръгнаха от живота ми. Някои сами. Други пуснах. Трети просто изрязах. И странното е, че след това остана едно усещане за празно пространство… но и за яснота. Понякога трябва да се разчисти, за да се види какво наистина има значение. Комуникацият...

Когато сме истински: Оглозгани сърца

Изображение
Тяхната история започна мигновено, както и завърши. Като два призрака, унищожени чрез останките в гробовете си нощем.   Сомбре си беше женкар. Нито една жена не се задържаше при него за повече от две вечери и то ако не е трезвен. Една нощ – колкото, толкова.   Вивиан имаше опит с дългите връзки.  Както и с разделите след тях, които изживяваше по различен начин. Нямаше месец, откакто се разделиха с бившия й. След една година заедно. Той предпочете приятелите си пред нейното присъствие и й би шута без да се замисли. Тя беше уязвима и разстроена. Сомбре, въпреки пиянството си, имаше сериозни познанства. Те му осигуряваха висш пост на работното място. Вивиан представляваше част от екипа му, от десет човека. Наближаваше края на годината и съответно дългоочаквания банкет. Много храна, алкохол и безумия. Вивиан искаше да се напие.   Колективът реши събитието да се проведе извън родния град на всички работници. Банкет на хижа, с много пиене. Повечето колеги имаха ле...

За сенките и хората

Изображение
Новогодишната еуфория мина. След много празнуване хората се върнаха към ежедневието си. Самотни, замислени, студени, несигурни и така естествено истински. Валери се разхождаше по осветените улици. По януарски, тоест със силна украса сякаш за заблуда на някого и отклонение от   пътя. Във всичко. Задъхани, умислени и бързащи за някъде. Вървяха. Начумерени. Защо ли? – Може би липсата на вяра или нещо друго, Валери не знаеше. И не искаше да научава.   Летаргия. Състояние на духа, което пробужда дълбоки, понякога леко мрачни размисли, за да се появи светлината в тунела. На задънените улици. Имаше една кънтри песен – „След всеки дъжд изгрява слънце“ и да, наистина сред всеки мрак идва светлината на прозрението. За това е нужна изолация от шума на думите и проектираните очаквания. Да се прави нещо, което не е желано от сърцето. Валери вървеше загърната в шала към автобуса си –замислена, студена, самотна и несигурна. Защото в момента така искаше, а всяко желание има ...