Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Понеже съм много въодушевена от последното си посещение в моя роден град, където си купих ръчна изработка гривна - уникат от "Работилничката на Рени" , налична н любимия ми Бохо стил магазин за дрехи "Бохемия" във Велико Търново, днес реших да напиша защо обичам ръчна изработка неща и авторски дейности въобще. За мен всичко ръчно направено носи емоцията на създателя си, затова и обичам като се рисувам с къна да е от лявата ми ръка, където приемам с любов енергията на художниците, а и те моята, защото е близо до сърцето. Що се отнася до авторските бижута, които наистина обожавам, но малко умея да нижа мъниста, те ми дават вяра във въображението на хората и незаменимата творческа, човешка мисъл.  Факт е, че ИИ навлиза поголовно в житието, но все пак има надежда за човечеството да пребори унищожението си, ако твори със сърце и душа, и се свърже с човешките си емоции.  Човекът винаги ще остане такъв въпреки ползата от машините. Също така, съм много развълнувана, защото...

Днес си мисля по една такава тема на база моя опит като майка. Смятам, че с тези интересни времена, когато жените сами си подаряват рози , претендирайки че са наравно с мъжете, вече изглежда непривлекателно да си стоят вкъщи дамите и да си гледат децата, домакинството. Съответно това води до голям отлив на мъже в мъжка енергия и промяна на ролите. Странни времена, които определено не ми допадат. Моята позиция, понеже съм старомодна е, че жената е най-добре да е до децата си в къщи, докато те станат тийнейджъри и да си гледа уюта в дома. Ако желае, дамата може да върши творческа работа, от която да си докарва някой лев - плетене, готварски блог, рисуване, изработване на мъниста и т.н. за по няколко часа дневно. Творческата енергия е женска и тя създава един по-добър свят за самата жена и за цялото й семейство.   При такава ситуация, децата не се чувстват ощетени заради факта, че майка им работи и не е до тях. Майката е добре да не забравя, че е жена, която заслужава почивк...

Имаше един мъж. И аз исках да се омъжа за него с цялото си сърце и душа. Но той не ме виждаше като неговата жена. Беше болезнено, но приключих историята, както прецених, че е правилно - до дъно и с казване на всичко, стаено за всички години в душата ми - мрака, болката, тъгата от пропуснатите и невърнати обаждания. От прочетените и не-отговорени съобщения. Беше ясно, че човека не ме иска, както на мен ми се искаше. Чувствах се, сякаш той стъпваше сърцето ми  по малко всеки ден. А всъщност, бях аз самата, с отказа си да приема ситуацията. Затова я приключих. Достатъчно значи Дотук. Но имаше хубави мигове,  множество дълги разговори, прозрения, трансформация и чувство на духовна свързаност, която така и не се пренесе в реалния свят. Понякога душите се срещат, за да  научат  урок и да се разминат. И все пак, едностранната любов е най-истинска, дълбока, вечна и променяща. След нея хората обикновено избират да са сами или се превръщат за себе си в партньорите, с които са ...

"Не заспивай, дете, ще ти разкажа приказка." каза възрастният клошар на замръзващото дете "Студено ми е, искам да се стопля и заспивам, а кибрита ми свършва" отвърна момичето. "Хайде да си представим нещо хубаво, слушай ме и ме гледай в очите," помоли уличният човек детето, което беше пътник за отвъдното. "Не мога, заспивам, но искам да правя снежни ангели," отвърна момичето, чиито очи се затваряха от студа. "Ще ги правим още сега." отвърна разстроения клошар. ***** Имаше едно време девойка, която мечтаеше за семейство с няколко деца и съпруг, с които да правят снежни ангели. Като малка, на дамата не й беше позволено да стои до късно в снега, защото било опасно да не настине.  Момичето обаче искаше да прави снежните ангели и не пропускаше при сняг да го стори. После настиваше и пиеше лекарства, но беше щастлива. Така беше и с хората, които срещаше. Даваше им щастие, всичко от себе си и се разболяваше от мъка след това. "Как така и ...

Времето е някак мрачно и валежно, донякъде носталгично. Има и такива дни, когато човек си обмисля или припомня някои неща. Откакто се върнах от събитието на "One More International" в Анталия, за което ще разкажа като съм в по-положително настроение, много неща ми се изясних, а други се разпаднаха. Така е в живота по принцип, а още със стъпването ми на българска земя в Бургас, получих доста сериозен шамар в реалността, което доведе до някои житейски предизвикателства, които постепенно, за 1 седмица разреших.  Още в Турция си спомних за покойните ми баби и дядовци, явно нещо родово чистих от душата и съзнанието си. Днес не съм сигурна защо се сетих за тях и разговорите ни. Като дете, почти нищо не разбрах от думите им, но сега вече ми се проясни.  Наистина, "животът е един миг във вечността" и спомените за споделеното време с обичани и обичащи ме хора си струва да продължа напред. Останалото е илюзия и борба за оцеляване. Такива неща си мисля. Понеже не ми се говор...

Днес ми е мистично, защото вече започна нов и прекрасен за мен месец, с който се поставя началото на един по-уединен и спокоен период на осъзнавания. Темата за "помирение с миналото" ми е много актуална от август месец досега. Както знаете, цялата година от януари до август астрономически погледнато, астрологическо описано и всички останали твърдения, беше цикличен и тежък период.  Всъщност, за мен и моето обкръжение си беше точно така заради начина на мислене. Има една карта таро "Пет/ица чаши", която е много показателна за миналото, бъдещето и настоящето. Тя е изрисувана от Салвадор Дали ,  който е първият художник в света, сътворил  комплект от 78 таро дизайни, който е изключително красив, защото го имам.  Та, защо споменавам тази карта? От петте чаши всъщност 3 са паднали и на равно - минало, настояще и бъдеще и всичко от тях е изляно на земята. Те са безвъзвратно разсипани, но остават 2 чаши, които все още са пълни с избори. Въпроса е дали ще се избере да се в...

 Днес получих поредният си отказ от около 150 опита за намиране на издателство за поезията ми на английски. Това обаче ме прави много щастлива и положително настроена, защото така или иначе, вече съм задействала процеса на публикуването  по друга линия и в момента книгата ми се редактира.  Отделно от това, имам още 2 книги на български със стихове и разкази, за които вече съм договорила как ще се издават, но ще ги допиша, защото е необходимо да има 130 страници изданието, за да изглежда по-представително. За периода от 2021 до 2023 преживях доста лични драми, от които  излязох много по-уверена, свободна и целенасочена към сбъдването на мечтата си да издам книга като писател въпреки масовото неодобрение, липсата на подкрепа от близките и ограниченото ми физическо време.  В този ред на мисли, на блога ми на английски тази седмица написах много красива история за сбъдването на мечтите и тяхната цена:  "After the end of the Rainbow" , която получи сериозно приз...

 "Действително, каквото е писано, това се случва, но има доста заобиколни пътища, наречени начин на живот и избор на житейска пътека. Ако всички знаеха какво ще им се случи, нямаше да се развиват по никакъв начин и да учат нови неща като придобиват различни умения. Тук идва и напомнянето: "Който търси, намира" Това е част от поста, който днес написах в групата си за бизнес с пластири във Фейсбук. Лично аз много обичам да общувам с хората в групите си по телефон предимно, защото е някак по-истинска комуникацията, отколкото с писане.  Даже напоследък се шегувам, че съм телефонистка. За мен бизнеса с пластирите One More International не е за парите, а по-скоро за мисията, общуването и вдъхновяването на хората да се погрижат за себе си. Има много разбити хора, които отказват да подобрят себе си, да опитат нови неща и да продължат живота си поради много минали разочарования. И аз бях там, но вече не съм. Избрах да продължа напред към своята нова квантова реалност.  Костваше...