Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Кръпки



Закърпвах части от себе си, кръпка по кръпка,
да стана цялата идеална за тебе, реална жена,
но ти не ме разбра и такава не ме пожела...
А имахме мнима връзка, илюзия моя бе това...
Обичам те, борих се, че дори и сега...
когато не виждам даже и смисъла...
Защо го правя – исках те, искам те,
да сме заедно винаги, във вечността...
Не вярвах в нея, повярвах заради дума една,
изказана от теб, ти искаше... оптимистка...
но уви, явно не се доказах пред тебе така...
исках да приемеш индивидуална жена...

И среща ме утрото със студ, мокрота.
Лежа на леглото с възглавницата сама...
Поздравява ме отвън с капки дъжда,
пълнещи останалата в мен празнота...
Зашита от кръпки безбройни досега,
с конците на болезнена самота
и иглата без отвор, само с една страна...
Свърши макарата на моята душа... умря...

Коментари