Публикации

Показват се публикации с етикета бебе гларус

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Бебето гларус и урокът по свобода | Понякога Вселената ни изпраща знаци

Изображение
  Бебето гларус и урокът по свобода Понякога Вселената не ни изпраща хора. Изпраща птици. За пореден път се убеждавам, че няма случайности в моя живот. Вселената винаги знае кога, как и какви знаци да изпрати в точния момент. Не винаги ги разбирам веднага. Понякога смисълът идва дни, седмици или дори години по-късно. Миналата седмица, във вторник сутринта, на покрива до отворената ми тераса се появи бебе гларус. Неочаквано. Изненадващо. Гладно. С неуверена походка и неукрепнали крила. Не знам как се беше озовало там. Не знам защо избра точно моя покрив. Но днес мисля, че знам защо дойде. Започнах да се грижа за него. Оставях му вода и храна. То ми отговаряше с тихо писукане, сякаш се опитваше да ми разкаже своята история. Обичам птиците. Всеки ден му говорех, докато го хранех и поях. А то, като че ли ме слушаше внимателно. Понякога заставаше от външната страна на прозореца и ловеше мухи, преди да влязат в дома ми. Малкият гларус сякаш имаше свой начин да благодари. Наблюдавах го ка...