Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Публикации

Показват се публикации с етикета турско кафе

Турското кафе – финджанът и неговата история | Лична Призма

Турското кафе – финджанът, малката чашка с голяма история Сред изящните предмети, които времето ни е оставило, има такива, чиято красота се разкрива най-добре отблизо. Не впечатляват с размерите си, нито с величието на дворците, за които са били предназначени, а с майсторството, вложено в тяхната изработка, и с историите, които продължават да носят. Такъв предмет е финджанът – малката чашка, в която традиционно се поднася турското кафе. В османския свят той постепенно се превръща в част от богата култура на гостоприемство, художествени занаяти и естетика. Неговите форми и украси се променят през вековете, повлияни от търговията, развитието на керамиката и предпочитанията на различните обществени среди. Представям си стар османски дом, в който следобедната светлина пада върху изящен метален поднос. Върху него са подредени порцеланови чашки с фини растителни орнаменти, а сребърните им поставки отразяват меките отблясъци на помещението. Кафето е приготвено и гостите очакват да бъде поднес...

Прочетете повече

Турското кафе – пяната, която издава майстора | Лична Призма

Турското кафе – пяната, която издава майстора Преди да отпием от турското кафе, има нещо, което виждаме първо. Тънък, плътен слой пяна върху малката чашка. Днес лесно бихме го приели просто като част от красивото сервиране, но в традицията на турското кафе пяната има много по-особено място. Тя е резултат от начина на приготвяне и от вниманието към момента, в който джезвето трябва да бъде свалено от огъня. Затова добре запазената пяна отдавна се свързва с умението да направиш хубаво кафе. След като в предишната част се спряхме до джезвето и бавното нагряване, сега ще погледнем към онова, което се появява на повърхността му. Защото понякога майсторството се побира в няколко милиметра. Не е кремата на еспресото Пяната върху турското кафе лесно може да бъде сравнена с кремата върху еспресото, но двете се образуват по различен начин. При еспресото горният слой е резултат от преминаването на гореща вода под високо налягане през смляното кафе. При турския метод няма нито машина, нито подобно ...

Прочетете повече

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...

Прочетете повече

Турското кафе и първите кафенета на Истанбул | Лична Призма

Истанбул и първите кафенета – когато кафето създава място за разговор Представете си Истанбул през XVI век – огромен имперски град, към чиито пристанища пристигат кораби и търговци, а по улиците и пазарите му се срещат езици, стоки, новини и истории, донесени от различни краища на света. Сред това непрестанно движение постепенно се появява един нов навик: човек да седне с малка чаша тъмно кафе и да остане за разговор, партия табла или шах, да чуе история от непознат или новина, пристигнала отдалеч, да послуша стихове, да се срещне с някого или просто да прекара известно време сред други хора. Появява се кафенето . Днес подобно място ни изглежда толкова естествено, че трудно си даваме сметка колко значима е била промяната. Кафето вече не присъства единствено като напитка, която се приготвя и изпива, а започва да създава собствено пространство в живота на града. Истанбул открива не само вкуса му. Открива живота около чашата. Когато Истанбул открива кафенето В предишната част от нашето пъ...

Прочетете повече

Турското кафе – от Йемен до Истанбул | Лична Призма

Турското кафе – от Йемен до Истанбул: пътят на една напитка Преди да има малките чашки, медните джезвета и кафенетата на Истанбул, е имало едно дълго пътуване през планини, пристанища и търговски пътища, през земи, в които кафето постепенно престава да бъде просто непозната напитка и започва да се превръща в част от ежедневието на хората. Защото турското кафе не се ражда в един ден. То се ражда по пътя. И ако в първата част от нашето пътуване надникнахме в неговата повече от петвековна история, сега е време да тръгнем още малко назад – към земите, откъдето кафето достига до Османската империя. Преди Истанбул е бил Йемен Когато говорим за ранната история на кафето, лесно стигаме до Етиопия и до известната легенда за пастира Калди и неговите необичайно жизнени кози. Легендата е красива, но не е история. За ранната история на напитката много по-сигурната следа ни отвежда към Йемен през XV век , където кафето вече се отглежда и употребява, а суфийските общности го използват, за да останат ...

Прочетете повече

Турското кафе – история, традиции и култура през вековете

Турското кафе – история, която започва преди повече от пет века Има напитки, които утоляват жаждата, и такива, които събуждат сетивата. А има и напитки, които през вековете успяват да се превърнат в нещо много по-голямо от вкуса си. Турското кафе е една от тях. Малка чаша. Фино смляно кафе. Вода. Джезве. Бавен огън. Пяна, която добрият майстор пази почти като корона върху напитката. На пръв поглед – простота. Зад нея обаче стоят повече от пет века история – дворци и пазари, кафенета и забрани, приятелства и годежи, разговори и предсказания. И онзи особен вид гостоприемство, при който една малка чаша може да означава много повече от самото кафе. Затова с този текст започвам ново пътуване в „Лична Призма“ – пътуване по следите на турското кафе. От Арабския полуостров към сърцето на Османската империя Историята на кафето започва много преди появата на онова, което днес наричаме „турско кафе“. То вече е познато и употребявано в Йемен и други части на Арабския полуостров, преди през XVI век...

Прочетете повече

Как се произвежда и приготвя кафето – технологии и методи

Технология на събиране, обработка и приготвяне на кафе – от плантацията до чашата Въведение: пътят на кафето до нашата чаша Малко хора си дават сметка, че зад всяка чаша кафе стои дълъг и сложен процес, който започва години преди самото приготвяне. От отглеждането на кафеното дърво, през брането и обработката на зърната, до избора на метод за приготвяне – всяка стъпка влияе директно върху вкуса, аромата и силата на кафето. Отглеждане на кафето – климат, почва и надморска височина Кафето се отглежда в т.нар. Кафеен пояс – зона между Тропика на Рака и Тропика на Козирога. Фактор Влияние Надморска височина По-висока = по-сложен вкус Климат Топъл и влажен Почва Богата на минерали Arabica предпочита по-високи надморски височини, докато Robusta е по-устойчива и расте по-ниско. Събиране на кафеените плодове Ръчно бране Подбират се само узрели плодове Използва се при specialty кафета По-висока цена, по-високо качество Машинно бране По-бързо и евтино Смесено качество Метод Качество Цена Ръчно ...

Прочетете повече

Един ден през Ноември

Eдин ден през ноември отидох в турската закусвалня в Бургас, където живея към момента. Днешната дата ми е нещо като паметна, защото пих турско кафе, хапнах гюзлеме и отпразнувах със себе си свободата си от прекратяването на отдавна застинали и натежали взаимоотношения. Сега в душата ми има лекота и истински се насладих на кафето си без да бързам , докато гледах галериите на отсрещния тротоар. Като цяло, обичам турската кухня и въобще Турция. Винаги като ходя там, се пречиствам душевно и взимам важни решения. Скоро пак ще посетя тази страна, която ми е една от любимите. Може би ще се върна към рисуването с моливите и скицника, когато имам време покрай ученето с дъщеря ми. Очевидно е нужен натиск за четене, писане и т.н. с нея. Затова ще пиша друг път Днес не ми е момента за това, а аз уважавам сърдечните си и лични желания. Темата на поста ми днес е друга и тя е, че трудните, тежки и нараняващи разговори не е нужно да се отлагат дълго във времето, но пък да се провеждат...

Прочетете повече