Публикации

Показват се публикации с етикета турско кафе

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Турското кафе – зърната, които пълнели османската хазна | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – зърната, които пълнели османската хазна През 1758 година в османските финансови документи е записана сума от 88 833 куруша. Тя представлявала годишното задължение по данъчна приходна единица, свързана с търговията на кафе в Истанбул и прилежащите към нея райони. Зад тази цифра се крие история, която рядко свързваме с малката чаша ароматна напитка. Защото преди кафето да достигне до джезвето, то било стока, чиято стойност се определяла от търсенето, транспортните разходи, митата и решенията на хора, които никога нямало да опитат голяма част от зърната, преминали през ръцете им. В османските пристанища търговците договаряли товари, служителите проверявали стоките, а данъчните посредници следели за приходите, които държавата очаквала да получи. Отвъд пазарите стояла цяла система, в която кафето постепенно придобило значение, сравнимо с това на други важни търговски продукти. Историята на турското кафе има и такава страна – свят на печалби, рискове, недостиг и конкуренция, ...

Турското кафе – забранената напитка при Мурад IV | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – забранената напитка и страхът от свободното слово На 2 септември 1633 година Истанбул преживява едно от най-тежките бедствия в своята история. Пожарът, започнал в крайбрежния квартал Джибали, се разпространява сред дървените постройки и поглъща домове, работилници и безценни свидетелства за градския живот. Докато пламъците унищожават значителна част от столицата, над османското общество надвисва и друга опасност – суровата воля на владетел, решен да наложи ред чрез забрани. Султан Мурад IV предприема мерки срещу употребата на кафе и тютюн, а кафенетата се оказват сред основните мишени на държавната политика. Някои са затворени, други разрушени, а нарушаването на ограниченията може да доведе до тежки наказания. За съвременния човек подобни действия изглеждат трудно обясними. Как една напитка, станала част от ежедневието на милиони хора, е могла да предизвика толкова остро противопоставяне? Отговорът се крие в особеностите на обществото, в което кафето се разпространява. ...

Турското кафе – кафеджията на султана | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – зад стените на двореца: кафеджията на султана Около 1790 г. неизвестен художник изобразява един от служителите на османския двор. Мъжът е облечен в церемониални дрехи, през рамото му е преметната бродирана кърпа, а в ръцете си носи поднос, покрит с плат, изпод който се подават съдове за кафе. Това не е портрет на султан, велик везир или прочут военачалник. Изображението представя kahvecibaşı – главния кафеджия на владетеля, чиято длъжност е била достатъчно значима, за да намери място в албум с османски придворни облекла. Днес акварелът се съхранява в Британския музей и ни позволява да надникнем в един свят, останал до голяма степен скрит зад великолепните дворцови фасади. Османският дворец е събирал хора с различни умения, отговорности и положение. Сред тях имало служители, които се грижели за храната, облеклото, личните вещи и ежедневното обслужване на владетеля. Задълженията им били разпределени според установена йерархия, в която близостта до султана изисквала довер...

Турското кафе – соленото кафе и изпитанието на младоженеца | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – солта в чашата и изпитанието на младоженеца Представете си семейна среща, на която всички знаят защо са се събрали, но най-интересният момент настъпва с поднасянето на кафето. Върху подноса са подредени малки финджани с току-що приготвена напитка, а една от чашките крие изненада, способна да промени изражението дори на най-спокойния гост. В нея вместо захар има сол. Това е един от най-любопитните обичаи в турската годежна традиция. Когато семейството на бъдещия младоженец посещава дома на избраницата му, за да поиска официално ръката ѝ, младата жена може да поднесе на своя любим кафе с необичайно солен вкус. Реакцията му често предизвиква усмивки, но зад привидната шега се крият представи за търпението, уважението и отношенията между бъдещите съпрузи. Историята на соленото кафе ни отвежда към една особена страна на турската култура, в която напитката се превръща в участник в семейна церемония, а вкусът ѝ придобива значение отвъд обичайното удоволствие от пиенето. Kız is...

Турското кафе – когато утайката разказва истории | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – когато утайката започва да разказва истории В дъното на финджана остава нещо, което отличава турското кафе от много други начини на приготвяне – тъмната, фина утайка. Тя е естествен резултат от варенето на смлените зърна заедно с водата, но в културната история на напитката придобива и друго значение. Превръща се в основа на едно любопитно изкуство на тълкуването, при което случайните следи по порцелана започват да напомнят за образи, събития и човешки съдби. Така се разгръща един от най-загадъчните обичаи, свързани с турското кафе – гледането на кафе, познато в Турция като kahve falı . В него се преплитат народните вярвания, въображението и човешкото желание да открива смисъл в знаците. За едни това е приятно забавление, за други – възможност да споделят свои надежди и тревоги, а за трети остава скъп спомен от семейни събирания и разговори. Историята на този обичай ни отвежда към един особен свят, в който изпитата чаша кафе не бележи края на преживяването, а началото н...

Турското кафе – водата и локумът, вкусът на една традиция | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – водата и локумът, вкусът на една традиция Понякога най-малките детайли разкриват най-много. До финджана с турско кафе често стои чаша вода, а до нея – малко сладко изкушение, най-разпознаваемо сред които е локумът. Три различни вкуса се срещат върху един поднос: чистотата на водата, плътната горчивина на кафето и меката сладост, която идва след него. На пръв поглед композицията изглежда толкова естествена, че рядко се замисляме защо е точно така. Но водата не е поставена до кафето само за красота, а локумът не е случайна украса. С времето те се превръщат в част от културата на поднасянето и създават своеобразна последователност на вкусовете. След като проследихме историята на джезвето, пяната и финджана, сега можем да погледнем не към самото кафе, а към онова, което традиционно го придружава. Защо до турското кафе има вода? Чашата вода е един от най-разпознаваемите елементи при традиционното сервиране на турско кафе. Присъствието ѝ е отбелязано и в описанието на култура...

Турското кафе – финджанът и неговата история | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – финджанът, малката чашка с голяма история Сред изящните предмети, които времето ни е оставило, има такива, чиято красота се разкрива най-добре отблизо. Не впечатляват с размерите си, нито с величието на дворците, за които са били предназначени, а с майсторството, вложено в тяхната изработка, и с историите, които продължават да носят. Такъв предмет е финджанът – малката чашка, в която традиционно се поднася турското кафе. В османския свят той постепенно се превръща в част от богата култура на гостоприемство, художествени занаяти и естетика. Неговите форми и украси се променят през вековете, повлияни от търговията, развитието на керамиката и предпочитанията на различните обществени среди. Представям си стар османски дом, в който следобедната светлина пада върху изящен метален поднос. Върху него са подредени порцеланови чашки с фини растителни орнаменти, а сребърните им поставки отразяват меките отблясъци на помещението. Кафето е приготвено и гостите очакват да бъде поднес...

Турското кафе – пяната, която издава майстора | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – пяната, която издава майстора Преди да отпием от турското кафе, има нещо, което виждаме първо. Тънък, плътен слой пяна върху малката чашка. Днес лесно бихме го приели просто като част от красивото сервиране, но в традицията на турското кафе пяната има много по-особено място. Тя е резултат от начина на приготвяне и от вниманието към момента, в който джезвето трябва да бъде свалено от огъня. Затова добре запазената пяна отдавна се свързва с умението да направиш хубаво кафе. След като в предишната част се спряхме до джезвето и бавното нагряване, сега ще погледнем към онова, което се появява на повърхността му. Защото понякога майсторството се побира в няколко милиметра. Не е кремата на еспресото Пяната върху турското кафе лесно може да бъде сравнена с кремата върху еспресото, но двете се образуват по различен начин. При еспресото горният слой е резултат от преминаването на гореща вода под високо налягане през смляното кафе. При турския метод няма нито машина, нито подобно ...

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...