Публикации

Показват се публикации с етикета авторско фентъзи

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната: Паметта на пясъците

Изображение
Пътят на коприната — Пост 30: Паметта на пясъците Първото, което Амин чу от съществото пред входа, беше съвсем човешка молба: — Отмести се от стената. Отгоре се рони. Той вдигна глава точно когато песъчинки и дребни късове хоросан се посипаха върху рамото му. Премести се към по-ниската част на запазения зид и едва тогава потърси с поглед онзи, който го беше предупредил. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Далеч от това убежище Сухандир събираше в бележника си прочетеното и чутото по Пътя, оставяйки място за въпросите, на които още нямаше отговор. Сред пустинните останки Амин нямаше нито ръкопис, нито човек, когото да попита какво се приближава към него. През отвора виждаше част от рамо, тъмен плат и дълга коса, която вятърът отмяташе от лицето на непознатия. После погледът му се спусна по-ниско. Там, където очакваше крака, огромно змийско тяло се извиваше край прага и продължаваше навън, скрито от носещия се пясък. Люспите се плъзнаха по каменния ръб със същия равномерен шум, който...