Публикации

Показват се публикации с етикета богомолка

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Не исках битки на балкона

Изображение
Не исках битки на балкона Неделни есета | Лична Призма | 11.10.2026 Докато пиех кафе и слушах любимата си релаксираща музика в събота сутрин, или по-скоро по обяд, защото само в събота и неделя мога да си позволя да поспя до по-късно, видях странна картина на терасата си. Една гарга кацна на нея. Първоначално си помислих, че това е някакъв знак от Вселената, но се оказа, че обяснението е доста по-просто. На балкона имаше богомолка, която гаргата искаше да хване и изяде. Тя обаче подскочи по-близо до вратата към стаята. Появи се и втора гарга — явно повикана от първата или просто забелязала отдалече възможността за храна. Тогава реших да прогоня птиците от терасата и да пусна богомолката жива. Поне докато се намираше в моето жилищно пространство, чувствах, че нося отговорност за решението си. Не исках битки на балкона. Пуснах богомолката, но тя тръгна да се връща. Наложи се дори да ѝ кажа: „Бягай, че ще те изядат!“ Накрая изчезна. Повече не видях нито нея, нито гаргите. Първо се засмях ...