Публикации

Показват се публикации с етикета китайски двор

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната — Пост 28: Нишки зад дворцовите стени

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Пост 28 Лейла ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Първата заповед, която Лейла чу в китайския двор, беше да не отварят сандъците. Втората дойде почти веднага — защо сандъците още не са отворени? Двамата носачи спряха насред покритата галерия, задържали товара помежду си, а човекът, който проверяваше поръчката, затвори очи с търпението на някого, преживявал подобно посрещане и преди. Лейла тъкмо беше слязла от керванската кола. Преметна пътната торба през рамо и пристъпи към тях със сгънатата препоръка на Ищар в ръка. Отвъд резбованите колони се виждаше вътрешен двор с ниски дървета и водно огледало, край което настилката пазеше светли следи от праха на пристигналите. След толкова дни на движение неподвижната земя под краката ѝ още създаваше странното усещане, че нещо липсва. Дунхай вече беше останал зад нея. Там товарите бяха проверени и разпределени, писмата — предадени на хората, за които бяха предназначени, а частта от поръчката за двореца бе продължила с по-м...