Публикации

Показват се публикации с етикета Ханумар

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на Коприната – Пост 23: Сребърната нишка | Родар и майсторът Асан

Изображение
ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА: ИСТОРИИ, КОИТО ПЪТЯТ ПАЗИ Пост 23: Сребърната нишка Понякога първият урок не идва от книга, учител или древна легенда, а от ръцете на човек, който цял живот е повтарял едно движение, докато то се превърне в майсторство. ─────── 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ◆ 𓂃 𓈒𓏸 𓂃 ─────── Докато пясъкът зад Амин бавно заличаваше следите на бялата камила и трудният маршрут го отвеждаше все по-далеч от сигурните кервански пътища, в Ханумар едно седемгодишно момче вървеше по калдъръмените улици с малкия си кожен тефтер в торбичката през рамо. Сутринта беше започнала с Птиците на Пътя. Двете черни птици със сините нишки по перата вече ги нямаше, но образът им не беше напуснал съзнанието на Родар. Беше записал как изглеждат, беше чул една от историите, които търговците разказваха за тях, и вместо да получи отговор, се беше сдобил с още няколко въпроса. Това изобщо не го притесняваше. За Родар въпросът без отговор не беше празно място, а причина да погледне още веднъж, да попита още някого или да тръг...