Лично творчество през призмата на собствената ми психология.

Вечната светлина между две души – визуално‑поетична сага на любовта Астралното измерение – първата искра Край тъмносиньото езеро, където водата сякаш улавяше цялото звездно небе, стоеше Вероник Лаер. Пурпурната ѝ рокля се разливаше по водата като магическа мъгла, всяка гънка улавяше светлината на милиони невидими звезди. Тъмната ѝ коса падаше като нощно небе, а лешниковите ѝ очи блещукаха с движенията на галактики – миниатюрни светлини, които шепнеха тайните на Вселената. „Сред сенките на безкрая и мълчанието на светлините, твоите очи разказват истории, които никой друг не чува. И когато светът заспи, нашите души танцуват под звездите, като слънца, които никога не угасват.“ Пиеро дел Манел се появяваше сред северното сияние и падащите метеори. Кафевите му очи улавяха всяко трептене на душата ѝ. Косата му леко се разрошваше, а тъмният му костюм проблясваше с отблясъци на светлина, като че ли ритъмът на сърцето му пулсираше в пространството. „И във всяка метеорна следа аз виждам тв...

  Хубаво е, че тази седмица имах време да постоя в къщи, заредя батериите на енергията си и да творя заради болничните си. Колкото повече времето минава, толкова повече усещам, че мястото ми определено е в къщи да пиша. Е, само да имаше и кой да ме издържа докато получа доходи от творческата си дейност. В кръга не шегата, разбира се! :) Днес ще напиша кратка история от поредицата "Когато сме истински" , те са под 1000 думи и любим мой творчески жанр. Между другото, вчера бях на козметична процедура за лазер и моята приятелка - козметичка, която си купи книгата ми "Многоточия"  , която е време да кача на Kindle, сподели, че определено имам дарбата да пиша разкази. Това и правя, някак се чувствам спокойно като творя сред ежедневния хаос и тичане по задачи през деня. Ценя си времето, когато съм спокойно у дома и пия кафе без да правя абсолютно нищо.  Изключително женско звучи...  като мен. :) Да,  искам творя от къщи нещо смислено, за което да получавам доходи. ***...

- Брат, искам нещо да ти споделя. Хем и пътя по-бързо да мине, че до 05.00 сутринта има още 3 часа. – подаде Джо една чаша с вече стара вода от забравеното под седалката шише на спътника си. - Тц, малко ме плашиш, брат, обикновено не говориш много, ама давай направо, сигурно има нещо, което ти тежи на душата. – отвърна Рико, взимайки подадената чаша. – Ама че горчи, това май не е добър знак или така съм чувал. Явно е от топлината и миналото време, но те слушам. Джо се изкашля бавно и започна с нотка на напрежение да разказва, докато се возеше в автобуса на приятеля си, докато пътуваха към далечно населено място. „Имаше една госпожа – учителка, която живееше в съседното село до моето. Тя преподаваше в СОУ и се казваше Пени Пинк. Дамата винаги изглеждаше безупречно, отнасяше се уважително към учениците, техните родители и роднини. За нея всички говореха, че е самото олицетворение на морал и би била прекрасна съпруга. Но уви, госпожица Пинк си оставаше неомъжена години наред, сменяйки ...

Some nights I think of you - Imagine Dragons Lyrics of "Birds"   С приключването на септември, който ми беше доста интензивен и финализиращ месец, защото все пак си издадох книгата с  поезия "Многоточия" - втора за тази година. Първата ми стихосбирка на английски" Mori Monologues " също започна да се продава добре, но българските думи винаги са по-силни. Все пак се разбират повече и мога да изразя чрез тях по-добре емоцията си.     Въпреки тези ми постижения, имах много шофиране през летните месеци и  след множество емоционални изживявания и се чувствам изморена.  Добре, че идва моят Октомври да се уталожи всичко преживяно.  В момента съм на ниво, на което просто искам да си стоя в къщи, да се грижа за домашните любимци, да спя и да гледам Netflix сериали докато ям пуканки Е, и да танцувам Зумба, разбира се..  Не ми се мърда много, макар че ми предстои още едно хубаво изживяване скоро - симфоничен рок концерт на живо. Понякога наистина човек...

Имаше един мъж. И аз исках да се омъжа за него с цялото си сърце и душа. Но той не ме виждаше като неговата жена. Беше болезнено, но приключих историята, както прецених, че е правилно - до дъно и с казване на всичко, стаено за всички години в душата ми - мрака, болката, тъгата от пропуснатите и невърнати обаждания. От прочетените и не-отговорени съобщения. Беше ясно, че човека не ме иска, както на мен ми се искаше. Чувствах се, сякаш той стъпваше сърцето ми  по малко всеки ден. А всъщност, бях аз самата, с отказа си да приема ситуацията. Затова я приключих. Достатъчно значи Дотук. Но имаше хубави мигове,  множество дълги разговори, прозрения, трансформация и чувство на духовна свързаност, която така и не се пренесе в реалния свят. Понякога душите се срещат, за да  научат  урок и да се разминат. И все пак, едностранната любов е най-истинска, дълбока, вечна и променяща. След нея хората обикновено избират да са сами или се превръщат за себе си в партньорите, с които са ...

Днес ми се пише за.. романтика. :) Но не онази любовната, защото към момента няма как точно да я обясня като писане, а за малките неща и дневни желания, които понякога остават несбъднати, но е по-хубаво да се осъществят, както аз направих с пътуването си до Турция в началото на ноември. Желанието ми да пиша е малко извън графика ми за постове, който е на българския блог вторник, четвъртък или събота, а на английския - сряда, петък или неделя. Понеделник играя задължително Зумба, защото всичко, което ме вълнува е свързано с писането, танцуването на Зумба и пътуванията с кола, самолет, автобус и т.н., които ми носят щастие.   Последното ми пътуване беше наистина живото-променящо с екипа на компанията ми "One More International", за която имам общо 3 Фейсбук групи. На български  са 2 отделни за продукти и екипни споделяния , а на английски 1 за всичко. Смея да твърдя, че доста успешно се позиционирам в онлайн пространството, макар и с начални стъпки. Все пак, както казва ...

В последните седмици и месеци ми е леко носталгично, самотно и в същото време романтично. Такъв е периода може би, но това сега не е толкова важно. А и не ми е приятно да говоря за личните си чувства в момента. :) Понеже обичам романтични истории, филми и книги, реших да си създам писмени такива самостоятелно. Усещам, че много хора ги търсят и обичат тези приказни думи за любов, понеже някак си в днешно време сложно се намира и не се пази от участниците в приятелството, връзката, работата и т.н.  Затова пък романтичните писатели и блогъри просперират, а  с тях и лайф коучовете /консултанти за живот, любов, психология и т.н./, понеже  и двата вида създатели учат човек на любов - към себе си и към другите, защото тази тема е леко забравена покрай масовата лудост всеки да е успешен и богат, което не е лошо, но за различните хора тези две понятия имат специфично за тях значение. Аз пък, от своя страна, обичам романтиката и си я търся във всички малки неща, които ме заобикалят...