Публикации

Показват се публикации с етикета традиция

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Турското кафе – водата и локумът, вкусът на една традиция | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – водата и локумът, вкусът на една традиция Понякога най-малките детайли разкриват най-много. До финджана с турско кафе често стои чаша вода, а до нея – малко сладко изкушение, най-разпознаваемо сред които е локумът. Три различни вкуса се срещат върху един поднос: чистотата на водата, плътната горчивина на кафето и меката сладост, която идва след него. На пръв поглед композицията изглежда толкова естествена, че рядко се замисляме защо е точно така. Но водата не е поставена до кафето само за красота, а локумът не е случайна украса. С времето те се превръщат в част от културата на поднасянето и създават своеобразна последователност на вкусовете. След като проследихме историята на джезвето, пяната и финджана, сега можем да погледнем не към самото кафе, а към онова, което традиционно го придружава. Защо до турското кафе има вода? Чашата вода е един от най-разпознаваемите елементи при традиционното сервиране на турско кафе. Присъствието ѝ е отбелязано и в описанието на култура...

Турското кафе – пяната, която издава майстора | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – пяната, която издава майстора Преди да отпием от турското кафе, има нещо, което виждаме първо. Тънък, плътен слой пяна върху малката чашка. Днес лесно бихме го приели просто като част от красивото сервиране, но в традицията на турското кафе пяната има много по-особено място. Тя е резултат от начина на приготвяне и от вниманието към момента, в който джезвето трябва да бъде свалено от огъня. Затова добре запазената пяна отдавна се свързва с умението да направиш хубаво кафе. След като в предишната част се спряхме до джезвето и бавното нагряване, сега ще погледнем към онова, което се появява на повърхността му. Защото понякога майсторството се побира в няколко милиметра. Не е кремата на еспресото Пяната върху турското кафе лесно може да бъде сравнена с кремата върху еспресото, но двете се образуват по различен начин. При еспресото горният слой е резултат от преминаването на гореща вода под високо налягане през смляното кафе. При турския метод няма нито машина, нито подобно ...

Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне | Лична Призма

Изображение
Турското кафе – джезвето и тайната на бавното приготвяне Има съдове, които просто използваме, и други, които с времето се превръщат в част от самия ритуал. При турското кафе това е джезвето . Малко, с дълга дръжка и форма, която сякаш не се е променила особено през вековете, то изглежда почти прекалено семпло за напитка с толкова богата история. Именно в него обаче водата, фино смляното кафе и времето се срещат по начин, който не може напълно да бъде повторен от модерната кафемашина. За мен точно от джезвето започна любопитството към турското кафе. Години наред го използвах, защото кафето ми харесваше така – силно и ароматно. Едва по-късно си зададох въпроса защо точно този малък съд е останал толкова важен. Оказа се, че отговорът не е само в традицията. Един малък съд с дълга история На турски джезвето се нарича cezve – съд с дълга дръжка, традиционно изработван от метал, особено мед или месинг, макар днес да съществуват варианти от неръждаема стомана и други материали. В различните ...