Публикации

Показват се публикации с етикета душата има нужда от джаз

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Понякога душата има нужда от джаз

Изображение
Понякога душата има нужда от джаз Понякога не ми трябват нови отговори. Трябват ми музика, море и няколко часа, в които да си спомня, че животът не е само отговорности. *** Като всяка седмица и въобще всеки ден от моя живот, имам интензивност и нови емоции. Така съм свикнала и така живея – с организация, последователност и ясна мисъл какво трябва да се направи, за да се случи нещо. Има обаче вечери, когато просто ми омръзва да мисля за следващата крачка, да планирам и да анализирам всичко. Миналата сряда беше точно такъв ден. Сутринта изтеглих Симорон карта. Бях натрупала гняв и недоволство към един човек, а картата беше „Самолет на прошката“. Върна ме в детството, когато правехме хартиени самолети и ги пускахме през терасата. Написах писмо за благодарност и прошка, сгънах го на самолет и го хвърлих през прозореца. Олекна ми. Понякога нещата не се променят отвън, но се променят вътре в нас. И това е достатъчно. След това пътувах до едно от любимите ми места извън Бургас. Отивам там не ...