Понякога душата има нужда от джаз

Понякога не ми трябват нови отговори.

Трябват ми музика, море и няколко часа, в които да си спомня, че животът не е само отговорности.

***

Като всяка седмица и въобще всеки ден от моя живот, имам интензивност и нови емоции. Така съм свикнала и така живея – с организация, последователност и ясна мисъл какво трябва да се направи, за да се случи нещо.

Има обаче вечери, когато просто ми омръзва да мисля за следващата крачка, да планирам и да анализирам всичко.

Миналата сряда беше точно такъв ден.

Сутринта изтеглих Симорон карта. Бях натрупала гняв и недоволство към един човек, а картата беше „Самолет на прошката“. Върна ме в детството, когато правехме хартиени самолети и ги пускахме през терасата.

Написах писмо за благодарност и прошка, сгънах го на самолет и го хвърлих през прозореца.

Олекна ми.

Понякога нещата не се променят отвън, но се променят вътре в нас. И това е достатъчно.

След това пътувах до едно от любимите ми места извън Бургас. Отивам там не само заради пътя и гледките, а и защото приготвят изключително вкусна домашна храна. Този път си поръчах кюфтета и както винаги си тръгнах с усещането, че съм нахранила не само тялото, но и душата си.

На връщане отново се загледах в обявите за жилища. Харесах едно място и си дадох сметка, че може би ми е дошло времето да се задомя.

Със себе си.

Тази мисъл ме накара да се усмихна.

Вечерта обаче оставих всички мисли за друг ден.

Отидох на Морската градина, взех си сладолед и седнах да слушам джаз на живо.

В Бургас всяко лято има джаз концерти на открито и почти всяка година ги посещавам. Този път слушах Михаил Йосифов и Велека Цанкова.

На някои парчета ми се насълзиха очите.

На други просто затворих очи и слушах.

А на едно от парчетата станах и започнах да танцувам, без изобщо да се замисля, че съм единствената. Просто тялото ми поиска да се движи заедно с музиката.

И така направих.

Изтанцувах цялото парче с усмивка на лице.

След малко към мен се присъединиха още няколко жени и заедно се оставихме на музиката.

Музикантите също изглеждаха щастливи, че са докоснали публиката.

Щастлива бях и аз.

Защото за миг се почувствах напълно свързана с джаза – емоционално, физически и с цялото си същество.

Аз съм много емоционален човек.

Плача на музика.

Смея се от сърце.

Вълнувам се от малките неща.

Може би затова съм толкова свързана с джаза.

За мен той никога не е бил просто музика.

Той е свобода.

Там мога да танцувам както усещам, без да мисля за стъпки и правила.

Мога да се потопя в емоцията без притеснение дали плача, дали се усмихвам или просто стоя неподвижно и слушам.

Джазът е силно първична и емоционална музика за мен.

Когато го слушам, сякаш се прехвърлям в друг свят – дълбок, страстен, истински и без маски.

Особено когато слушам изпълнители с африкански корени. Винаги съм усещала, че те пеят със сърце и душа, отдават се изцяло на музиката и някак успяват да се свържат с публиката без думи.

Мечтая си един ден да присъствам на концерт на голяма афро-американска джаз певица.

Не само заради музиката.

А заради енергията.

Заради усещането, че сцената и публиката дишат в един ритъм.

Докато слушах концерта, осъзнах нещо важно.

През целия ден бях минала през прошка, път, мечти, планове и решения.

А вечерта ми подари нещо много по-просто.

За няколко часа спрях да търся отговори и просто живях.

Това ми даде повече енергия от много анализи и размишления.

И тогава разбрах защо толкова обичам джаза.

Не защото ми дава отговори.

А защото не ги изисква.

Позволява ми просто да бъда.

Да чувствам.

Да танцувам.

Да се смея.

Да плача.

Да бъда себе си.

Заключение

Когато се прибрах вкъщи, нищо в живота ми не беше станало по-различно.

Плановете ме чакаха.

Решенията също.

Но аз бях по-лека.

По-спокойна.

По-близо до себе си.

И си дадох сметка, че понякога душата няма нужда от още анализи, още решения и още въпроси.

Понякога има нужда от музика.

От море.

От един сладолед в лятна вечер.

И от няколко минути, в които да си спомни коя е.

---

„Понякога душата има нужда не от отговори, а от музика, която да ѝ напомни как да чувства.“

#Неделниесета
#Личниистории
#Джаз
#Музика
#Бургас
#Морето
#Вдъхновение
#Размисли
#ЛичнаПризма