Щастието и лудостта на наивника
Някои серии приключват, защото темата е изчерпана.
Други приключват, защото са изпълнили предназначението си.
Тази е от вторите.
Моето пътешествие с Рейки продължава.
Не очаквах да напиша това точно година след като започнах да слушам Рейки. Още по-малко очаквах, че ще създам поредица от двадесет и пет статии по темата.
През тази година споделих всичко, което знам от своя личен опит. Не се приемам за професионалист и не бих искала да започна да повтарям вече написаното. Затова чувствам, че е време серията „Рейки основи“ да приключи.
Рейки се появи в живота ми в много труден и силно емоционален период. Тогава имах нужда от опора и я намерих.
Дори вчера слушах любимото си Рейки.
Днес то е част от живота ми по същия естествен начин, по който са морето, любимата музика или моментите, в които имам нужда да остана насаме със себе си.
През последните години трудно приемах нещата такива, каквито са, защото не се случваха по начина, по който си мислех, че трябва да се случат. Търсех справедливост, обяснения и смисъл там, където невинаги ги имаше.
Рейки не ми даде отговор на всички въпроси.
Помогна ми да приема, че не всичко има нужда от отговор.
С времето разбрах, че не всяка история получава края, който очакваме. Някои разговори никога не се случват, а някои въпроси остават без отговор. За мен Рейки беше част от процеса, в който спрях да чакам този завършек отвън и започнах да го търся в себе си.
То ми помогна да пусна нишки, които дълго носех със себе си.
Преди два месеца един Рейки Мастър ми предаде Синия пламък заедно с благословията на неговия Архангел.
Тогава усетих, че следващата стъпка от моя път вече е в друга посока.
Затова от следващата седмица в „Лична Призма“ започва нова серия, посветена на архангелите и духовните пламъци.
Не приемам това като край.
Приемам го като естествено продължение.
Благодаря на всички читатели, които извървяха този път заедно с мен.
Надявам се сред тези двадесет и пет статии да сте открили поне една мисъл, която да ви е била полезна в точния момент.
Аз открих нещо много по-ценно.
Когато човек не получи завършек, понякога трябва сам да затвори страницата и да продължи напред.
„Понякога не ни е нужен отговор, за да продължим напред. Нужно ни е спокойствие да приемем липсата му.“
🌿 Край на серията „Рейки основи“ в „Лична Призма“.
Коментари
Публикуване на коментар