Публикации

Показват се публикации с етикета философия на щастието

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Важността на малките постижения и награди

Изображение
Защо е важно да се възнаграждаваме? В ежедневието си често се оказваме затрупани от ангажименти, очаквания и задачи, които се трупат една върху друга. За мен най-работещият подход винаги е бил комбинирането – да подреждам делата си така, че да ги свърша в максимално кратък срок, с минимално разпиляване на енергия. Не от бързане, а от уважение към времето си. Днес беше точно такъв ден – изпълнен, динамичен и… завършен. След като приключих с всичко планирано, направих нещо много важно: спрях. Направих си разбор. Не само какво съм свършила, а как се чувствам , какво мога да подобря и как да продължа напред по-здравословно – физически, емоционално и ментално. Организацията на времето всъщност започва от яснотата в ума. Малката награда като акт на грижа След този вътрешен разговор със себе си седнах в едно ново за мен място – Cafe De Paris . Атмосферата мигновено ме върна в Париж, където бях през 2024 година. За онези, които са го усетили, Париж не е просто град – той е усещане за дом, ...