След раздялата тишината има собствено име
След раздялата тишината има собствено име След раздялата светът се смалява до тишина. Не онази обикновената, а тишина с плът и памет — тиха, почти благородна празнота, в която сърцето на Валери Блек се вцепенява от болка, а умът ѝ — упорит и практичен — продължава да подрежда задачите за деня, сякаш нищо не се е случило. Добре, че съществува рутината. Тя е единствената милост, която притъпява сетивата и приглушава спомените, прехвърчащи като снежинки от първия сняг — красиви и болезнени едновременно. Зимата дойде не само върху земята, а и върху сърцето на Валери. Поредна раздяла. Без шум, без обвинения, без театралното „Мразя те“ и без истеричните въпроси кой какво е направил. Само една тиха истина, изречена спокойно и безмилостно: „Не искам да сме семейство. Никога не съм те обичал. Не го приемай лично — просто не желая да се обвързвам. А и ти не си моето момиче.“ Вероятно беше така. И коя беше Валери Блек, че да спори със свободната воля на нечие сърце? Поредна раздяла — в същия позн...