Публикации

Показват се публикации с етикета тишината

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

След раздялата тишината има собствено име

Изображение
След раздялата тишината има собствено име След раздялата светът се смалява до тишина. Не онази обикновената, а тишина с плът и памет — тиха, почти благородна празнота, в която сърцето на Валери Блек се вцепенява от болка, а умът ѝ — упорит и практичен — продължава да подрежда задачите за деня, сякаш нищо не се е случило. Добре, че съществува рутината. Тя е единствената милост, която притъпява сетивата и приглушава спомените, прехвърчащи като снежинки от първия сняг — красиви и болезнени едновременно. Зимата дойде не само върху земята, а и върху сърцето на Валери. Поредна раздяла. Без шум, без обвинения, без театралното „Мразя те“ и без истеричните въпроси кой какво е направил. Само една тиха истина, изречена спокойно и безмилостно: „Не искам да сме семейство. Никога не съм те обичал. Не го приемай лично — просто не желая да се обвързвам. А и ти не си моето момиче.“ Вероятно беше така. И коя беше Валери Блек, че да спори със свободната воля на нечие сърце? Поредна раздяла — в същия позн...