Публикации

Показват се публикации с етикета Българска литература

Щастието и лудостта на наивника

Изображение
Шекспир е казал: „Винаги се чувствам щастлив. Знаеш ли защо? Защото не чакам нищо от никого. Да чакаш винаги боли. Животът е кратък. Затова обичай живота, бъди щастлив и винаги се усмихвай.“ Докато слушах романтична джаз колекция, размишлявах над думите на този леко луд и вечно щастливо влюбен гений – Шекспир. В тях има наистина много истини, които обаче не всеки разбира, защото не всеки иска да ги приеме. Много хора имат очаквания, които прехвърлят върху всички около себе си под формата на обвинения, че са „нагли“, „безотговорни“, „несериозни“ и т.н. Списъкът е дълъг и всеки може да си го оформи сам, ако честно погледне в сърцето си. Така или иначе, болка във взаимоотношенията винаги има – заради разочарования, гледане през различна призма и личностна мотивация, за която няма своевременна информираност. Честа причина за това е страхът от само-заявяване или от загуба на приятелство или партньорство. Истината обаче е много проста – когато един човек не събира смелост да заяви се...

Пътят на коприната 20: Живата библиотека

Изображение
  ПЪТЯТ НА КОПРИНАТА Истории, които Пътят пази Пост 20: Живата библиотека   Понякога най-големите тайни не се пазят в заключени сандъци. Те живеят в хората, които са избрали да ги помнят. А има хора, които посвещават целия си живот именно на това – да бъдат паметта на света. Докато едно любопитно момче записваше първите си въпроси в малък кожен тефтер сред шумния занаятчийски град, далеч на североизток, зад стените на Бухара, друга история се разгръщаше почти незабележимо. История, в която знанието беше по-ценно от златото. История за една жена, която вярваше, че всяка книга пази частица човешки живот. Тя се казваше Сухандир . * Бухара още спеше. Първите слънчеви лъчи едва докосваха високите минарета, когато Сухандир вече прекрачваше прага на библиотеката. Обичаше този час. Часът, в който книгите още мълчаха. А светът не беше започнал да говори прекалено шумно. Тя постави ръка върху старата дървена врата. Не за да я отвори. А сякаш за да поздрави мястото. За мнозина това беше ...

„Многоточия“ – поезията на недоизказаното, на любовта без адрес и на пътя навътре

Изображение
  Частично Ревю  на моята книга с поезия "Многоточия", издадена на 24.09.2025 г. Стихосбирката  „Многоточия“  на Виктория Минева е интимен поетичен дневник, в който любовта не е завършено изречение, а пауза. Пауза между „искам“ и „не мога“, между „ние“ и „аз“, между мечтата и реалността. Заглавието не е просто знак – то е философията на книгата:  животът и чувствата рядко завършват с точка . Есен като вътрешно състояние Още в стихотворението  „Като че ли есенно“  сезонът не е просто природен фон, а психологическо състояние. Лятото – символ на пълнотата и споделеността – е „проспано“, пропуснато, а есента носи носталгия, преход и осъзнаване. Самотата тук не крещи, тя съществува „във виртуални, много-крили, многоточия“ – силен образ на модерната самота, преживявана онлайн, без реален допир. Несподелената любов като повтарящ се мотив В стихове като  „Помислих си“ ,  „Времето в сърцата“ ,  „Липса“  и  „Обяснения“  се разгръща ...