Розовият пламък – любов към себе си и Архангел Чамуил | Лична Призма

💗 Розовият пламък – любовта, която започва от нас

Понякога най-трудният човек, когото трябва да се научим да обичаме, е този, когото виждаме всяка сутрин в огледалото.

След Синия пламък на смелостта и Златния пламък на мъдростта продължаваме пътя през Свещените пламъци с третия лъч – Розовия пламък.

Той се свързва с любовта.

Но не само с романтичната. Символиката му е много по-широка – любов към себе си и другите, състрадание, хармония, приемане и способността да останем отворени към живота, без да се отказваме от собствените си граници.

И може би именно затова Розовият пламък поставя един важен въпрос:

Можем ли да обичаме истински, без да губим себе си?

Пламъкът на любовта и състраданието

В езотеричните учения за Седемте лъча Розовият пламък се свързва с Божествената любов, състраданието, нежността, красотата и хармонията.

Розовият цвят отдавна носи символиката на обичта и мекотата. В духовния контекст обаче любовта не се разглежда единствено като чувство между двама души. Тя е и начинът, по който се отнасяме към себе си – дали се приемаме, пазим достойнството си и умеем да даваме, без да се отказваме от собствените си нужди.

Защото състраданието не означава да позволяваме всичко, както и любовта не изисква да забравим себе си.

Архангел Чамуил и вътрешният мир

В някои съвременни езотерични традиции Розовият лъч се свързва с Архангел Чамуил, чието име обикновено се тълкува като „Този, който вижда Бога“ или „Този, който търси Бога“.

Той се асоциира с любовта, състраданието, хармонията, помирението и вътрешния мир.

Както и при останалите публикации от тази поредица, тези връзки принадлежат към определени духовни и езотерични системи. Те не представляват научно доказани факти или единно учение на всички религии. Тук ги разглеждам като част от духовната символика, която всеки може да опознае и пречупи през собствените си разбирания.

Моят опит не е с Розовия пламък, а с любовта към себе си

Не съм имала личен опит с Розовия пламък. За него досега само съм чела и чувала.

Но имам сериозен опит с нещо, което стои в сърцевината на неговата символика – любовта към себе си.

Защото в най-тъмните времена човек остава сам със себе си. И ако тогава не успее да намери обич към човека, който е, трудно може да тръгне отново към светлината.

Тази година преживях раздели с хора, които обичах от дъното на душата и сърцето си.

След тези преживявания насочих цялата любов, която толкова естествено давам на другите, първо към себе си.

Започнах да инвестирам в нови бижута, дрехи, преживявания и малки радости. Не защото външните неща могат да излекуват всичко, а защото чрез тях започнах съзнателно да си давам внимание, грижа и удоволствие.

Постепенно се промени и отношението ми към самата мен.

Днес много по-ясно знам как искам да бъда третирана и какво не съм готова да приемам. Когато започнах да се отнасям към себе си с повече любов и уважение, сякаш показах и на хората около мен как очаквам да се отнасят с мен.

Промени се и средата ми.

Около мен има повече хубави хора, положителни преживявания и отношения, в които присъстват уважение и грижа – нищо драматично или жертвено.

Обичам себе си и другите ме обичат.

И може би точно това е най-важното, което научих – любовта към себе си не затваря сърцето за останалите. Напротив. Тя ни позволява да го отворим, без да се изгубим в другия.

Визуализация с Розовия пламък

Ако символиката на Розовия пламък ви привлича, можете да опитате една кратка визуализация.

Затворете очи и си представете нежна розова светлина в областта на сърцето. Нека постепенно се разшири, докато обгърне цялото ви тяло.

Останете за няколко минути в това усещане и мислено си кажете:

„Позволявам си да давам и получавам любов, без да губя себе си.“

Това не е магическа формула и не може да промени чувствата или поведението на друг човек. То е просто момент, в който насочваме вниманието към начина, по който обичаме себе си и позволяваме да бъдем обичани.

Заключение

Не познавам Розовия пламък чрез лична практика, но познавам посланието, което откривам в неговата символика.

За мен любовта вече не означава да давам всичко от себе си с надеждата някой да направи същото. Тя започва много по-близо – от начина, по който се отнасям към жената в огледалото.

Може би именно когато престанем да търсим отвън онова, което не даваме на себе си, любовта променя своя облик.

Става по-спокойна.

По-светла.

И най-вече – наша.

„Истинската любов не започва с човека срещу нас. Тя започва с човека, когото носим със себе си през целия живот.“

Вътрешно свързване

„Свещените пламъци“ → Пост 1 от серията.

„Синия пламък“ → „Синият пламък – силата да останеш верен на себе си“.

„Златния пламък“ → „Златният пламък – когато светлината се превръща в мъдрост“.